Оскар Уайлд е роден на 16 октомври 1854 година в Дъблин. Баща му, известен лекар не само в Ирландия, но и в цяла Великобритания е човек в изключителна ерудиция, ръкоположен за рицар за приноса си в областта на медицината.
Ексцентричността и обаче Оскар наследява от майка си, която е поетеса и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца. Наред с това, тя владее прекрасно древните езици и затова синът й е на "ти" с произведенията на Есхил, Софокъл и Еврипид.
Оскар Уайлд следва в "Тринити колидж" в Дъблин, където е един от най-блестящите студенти. А през 1874 г. става студент в Оксфорд. След завършването на университета, Оскар се преселва в Лондон, където е звездата в светските среди.
Младият денди прави революция и в модата, появява се в измислени от самия него тоалети, не се страхува от ярките тонове. Пуска си дълга коса. Запазен негов знак е живото цвете на ревера.
Първият сборник на Оскар Уайлд "Стихотворения" излиза през 1881 г. По-късно той заминава да чете лекции в Ню Йорк. На въпрос на митничарите дали има нещо за деклариране, Оскар отговаря: "Нищо освен гениалността си". За няколко месеца младият мъж обикаля из щатите на Америка и печели много последователи. На един от приятелите си Уайлд пише с иронична нескромност: "Успях да цивилизовам Америка, останаха само небесата".
След САЩ, Оскар отива в Париж, където се запознава с Емил Зола, Виктор Юго, Анатол Франс, Пол Верлен и други. Среща се и с Констанс Лойд, за която се жени, когато е на 29 години. От нея има две момчета.
През 1887 година се появяват един от най-известните разкази на Оскар Уайлд- "Кентървилският призрак", "Престъпленията на лорд Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", заради който критиката го обвинява в безнравственост.
През периода 1891-1895 година се проявява драматургичният талант на Оскар Уайлд.
Той пише "Саломе" специално за Сара Бернар, "Ветрилото на лейди Уиндърмиър", "Жена без значение", "Идеалният мъж", "Колко е важно да бъдеш сериозен". В тези пиеси върховно изражение намират невероятното остроумие на писателя и влечението му към играта на думи.
В личния живот на ирландеца обаче започва истински кошмар. Отношенията на Уайлд със 17-години по-младия от него Алфред Дъглас предизвикват скандал. Двамата не се крият и публично афишират хомосексуалната ви връзка. Бащата на младежа решава да унищожи Оскар Уайлд. Маркизът наема детективи, които търсят компромати срещу писателя из клубове и бордеи на Лондон. След като събира достатъчно доказателства, бащата на Алфред започва процес срещу Уайлд, като го обвинява, че развращава сина му. Тълпи от хора се събират в съдебната зала, за да чуят как остроумният интелектуалец ще се защитава от обвиненията в перверзия. Приятелите на Уайлд многократно го молят да напусне Англия. Той обаче отказва. Така ирландецът е осъден на 2 години затвор и тежък изправителен труд. Имуществото му е конфискувано, за да бъдат платени съдебните разноски. Съпругата му бяга в Германия с децата.
След затвора Оскар Уайлд е толкова смазан емоционално, че след излизането си написва само едно произведение - "Балада за Редингската тъмница". Преселва се във Франция, където живее под името Себастиан Мелмот. Въпреки подкрепата на приятелите си обаче, Оскар Уайлд не може да се съвземе от депресията и завършва дните си в самота и мизерия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 година и е погребан в Баньо, а 9 години след това, останките му са пренесени в Париж в гробището "Пер Лашез".
Оскар Уайд умира точно на предела на вековете - през 1900 година. На предела протича и целият му живот, защото надали има друг творец, който да не се побира до такава степен в обществената матрица. Всичко у него е провокация - думи, жестове, облекло, афиширането на сексуалната ориентация, мислите и творбите му.
Анкета на Би Би Си преди 2 години определя Оскар Уайлд за най-остроумния британец, като го поставя пред Шекспир и Чърчил. Определян е като един от най-блестящите умове в историята на човечеството.
Автор: Албена Иванова
Ексцентричността и обаче Оскар наследява от майка си, която е поетеса и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца. Наред с това, тя владее прекрасно древните езици и затова синът й е на "ти" с произведенията на Есхил, Софокъл и Еврипид.
Оскар Уайлд следва в "Тринити колидж" в Дъблин, където е един от най-блестящите студенти. А през 1874 г. става студент в Оксфорд. След завършването на университета, Оскар се преселва в Лондон, където е звездата в светските среди.
Младият денди прави революция и в модата, появява се в измислени от самия него тоалети, не се страхува от ярките тонове. Пуска си дълга коса. Запазен негов знак е живото цвете на ревера.
Първият сборник на Оскар Уайлд "Стихотворения" излиза през 1881 г. По-късно той заминава да чете лекции в Ню Йорк. На въпрос на митничарите дали има нещо за деклариране, Оскар отговаря: "Нищо освен гениалността си". За няколко месеца младият мъж обикаля из щатите на Америка и печели много последователи. На един от приятелите си Уайлд пише с иронична нескромност: "Успях да цивилизовам Америка, останаха само небесата".
След САЩ, Оскар отива в Париж, където се запознава с Емил Зола, Виктор Юго, Анатол Франс, Пол Верлен и други. Среща се и с Констанс Лойд, за която се жени, когато е на 29 години. От нея има две момчета.
През 1887 година се появяват един от най-известните разкази на Оскар Уайлд- "Кентървилският призрак", "Престъпленията на лорд Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", заради който критиката го обвинява в безнравственост.
През периода 1891-1895 година се проявява драматургичният талант на Оскар Уайлд.
Той пише "Саломе" специално за Сара Бернар, "Ветрилото на лейди Уиндърмиър", "Жена без значение", "Идеалният мъж", "Колко е важно да бъдеш сериозен". В тези пиеси върховно изражение намират невероятното остроумие на писателя и влечението му към играта на думи.
В личния живот на ирландеца обаче започва истински кошмар. Отношенията на Уайлд със 17-години по-младия от него Алфред Дъглас предизвикват скандал. Двамата не се крият и публично афишират хомосексуалната ви връзка. Бащата на младежа решава да унищожи Оскар Уайлд. Маркизът наема детективи, които търсят компромати срещу писателя из клубове и бордеи на Лондон. След като събира достатъчно доказателства, бащата на Алфред започва процес срещу Уайлд, като го обвинява, че развращава сина му. Тълпи от хора се събират в съдебната зала, за да чуят как остроумният интелектуалец ще се защитава от обвиненията в перверзия. Приятелите на Уайлд многократно го молят да напусне Англия. Той обаче отказва. Така ирландецът е осъден на 2 години затвор и тежък изправителен труд. Имуществото му е конфискувано, за да бъдат платени съдебните разноски. Съпругата му бяга в Германия с децата.
След затвора Оскар Уайлд е толкова смазан емоционално, че след излизането си написва само едно произведение - "Балада за Редингската тъмница". Преселва се във Франция, където живее под името Себастиан Мелмот. Въпреки подкрепата на приятелите си обаче, Оскар Уайлд не може да се съвземе от депресията и завършва дните си в самота и мизерия. Умира от менингит на 30 ноември 1900 година и е погребан в Баньо, а 9 години след това, останките му са пренесени в Париж в гробището "Пер Лашез".
Оскар Уайд умира точно на предела на вековете - през 1900 година. На предела протича и целият му живот, защото надали има друг творец, който да не се побира до такава степен в обществената матрица. Всичко у него е провокация - думи, жестове, облекло, афиширането на сексуалната ориентация, мислите и творбите му.
Анкета на Би Би Си преди 2 години определя Оскар Уайлд за най-остроумния британец, като го поставя пред Шекспир и Чърчил. Определян е като един от най-блестящите умове в историята на човечеството.