Софроний Врачански , известен и със светското си име поп Стойко Владиславов,  е български  духовник, народен будител и и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.   

Стойко Владиславов  е роден на 11 март  1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки  черковни книги.  През 1762 г.  е ръкоположен за духовник. Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарски  през 1765 г.  в Котел. Отец Паисий му показва "История славянобългарска" ,  на  която той прави първия препис, известен като Софрониев препис.  Поп Стойко   пътува до Света гора  през 1770-1775 г. Служив енорията в Карнобат, а през септември  1794 г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний.

Там развива обществена дейност.През  1803 г.  заминава за Букурещ  по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

От 1806 до 1812 г. Софроний е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война.  През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Точната дата на смъртта му е неизвестна, но се смята, че е починал  на 2 август 1813 година.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Неделникът",  сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници, е  единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга — и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ , а   „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на  19 в. 

Канонизиран  е за светец  от Българската православна църква.

Автор: Албена Иванова