Софроний Врачански , известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, е български духовник, народен будител и и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.
От 1806 до 1812 г. Софроний е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Точната дата на смъртта му е неизвестна, но се смята, че е починал на 2 август 1813 година.
Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Неделникът", сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници, е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга — и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ , а „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 в.
Канонизиран е за светец от Българската православна църква.