На днешния ден е роден Софроний Врачански

Софроний Врачански , известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, е български духовник, народен будител и и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. Стойко Владиславов е роден на 11 март&nb

2010-03-11 09:55:04

На днешния ден е роден Софроний Врачански

Софроний Врачански , известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, е български духовник, народен будител и и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски.

Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. През 1762 г. е ръкоположен за духовник. Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 г. в Котел. Отец Паисий му показва "История славянобългарска" , на която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Поп Стойко пътува до Света гора през 1770-1775 г. Служив енорията в Карнобат, а през септември 1794 г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний.

Там развива обществена дейност.През 1803 г. заминава за Букурещ по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

От 1806 до 1812 г. Софроний е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Точната дата на смъртта му е неизвестна, но се смята, че е починал на 2 август 1813 година.

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. "Неделникът", сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници, е единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение — поставя началото на новобългарската печатна книга — и налага говоримата реч като език на книжнината. Тя е широко популярна сред народа под името „Софроние“. Пише и друг сборник — „Неделное евангелское толкование“ , а „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на 19 в.

Канонизиран е за светец от Българската православна църква.