Днес отбелязваме Денят на Холокоста в България

По реме на Втората световна война  Германия  започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти  за решението на еврейския въпрос.  лед разширяването на Тристранния пакат в Унгария, Румъния и Словакия   з

По реме на Втората световна война  Германия  започва да упражнява все по-силен натиск върху българските власти  за решението на еврейския въпрос. 

лед разширяването на Тристранния пакат в Унгария, Румъния и Словакия   започва период на усилено подготвяне  и на България да се включи в него. Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите.

 Съгласно този закон, смесените бракове между българи и евреи са забранени. Има забрани за упражняване на определени професии от страна на  евреите, наложени са извънредни имуществени данъци на еврейскто население, наложено е носене на "давидови значки" за идентификация. На евреите е наложен полицейски час, те могат да си купуват хляб само от отделни фурни, определени са и улици, по които е забранено да се движат. Мъжете-евреи на   възраст 50-55 години са изпращани в трудови лагери за по 6-7 месеца всяка година. Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците й е взето от Хитлеристкото правителство  в берлинското  предградие Ванзее пре 1942 г.  Тогава започва масовото депортиране към Аушвиц . Благодарение на местоположението си — близо до големи градове и на жп-връзките,  той става най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.

На 22 февруари 1943 г. ,  комисарят по еврейските въпроси Александър Белев  сключва договор с представителя на Гестапо  у нас Теодор Денекер за поетапна депортация на българските евреи.

Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и  началото на март   трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от стара България. 

На 4 март 1943 г.  започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом  и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена.  Оцеляват само 100 от тях.

Български полицейски части в Битоля и Скопие  избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март  започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив , но те не са натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил /бъдещ български патриарх/. Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Междувременно в страната се надига вълна от народно негодувание срещу решението на правителството. Основно значение за отмяната на първия и най-организиран опит за депортация на евреите от „стара България“ изиграва бързото и решително действие на група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Гешев,  които се обявяват срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, показват фактическата им нелегитимнност и с това бламират антисемитските действия на  правителството. Самото правителство спира депортирането и го отлага за по-късно.

Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“ също се противопоставят. Българската православна църква реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийският митрополит Стефан , оглавяващ Светия Синод по това време. Намесват се и множество отделни личности. Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват.

На Цар Борис са предложени „План А“ (депортиране) и „План Б“ (изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България), като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.

Протестите създават възможност цар Борис III  да отмени депортацията на евреите от „стара България“. Има предположения, че протестите са поощрявани и от задкулисни комбинации на самия цар. Известно е,  че той, който подписва антиеврейското законодателство през 1940-41 г., по-късно и особено по време на последните си разговори с Хитлер през август 1943 г. ,  фактически се противопоставя на депортирането на евреите от „стара България“.

За благоразположението на управляващите кръгове към евреите говори и фактът, че нелегално през Румъния и България  за Хайфа, Палестина,  преминават много румънски, полски, чешки, унгарски и литовски евреи. 

Антиеврейското законодателство в България е отменено официално по-късно — от правителството на Константин Муравиев . По английска инициатива правителството  в София  преговаря с швейцарския  посланик за изселване в Палестина на 4000 деца и 400 възрастни евреи.

Автор: Албена Иванова