Защо наши поети и писатели сами избират смъртта?

Българската литература е пълна с примери за поети и писатели, които по свое желание са напуснали този свят. Яворов се самоубива на 29 октомври 1914 година, а в основата на трагедията му е неговата съпруга Лора Каравелова. Тя първа се застрелва, а

Българската литература е пълна с примери за поети и писатели, които по свое желание са напуснали този свят.

Яворов се самоубива на 29 октомври 1914 година, а в основата на трагедията му е неговата съпруга Лора Каравелова. Тя първа се застрелва, а решил да я последва, поетът стреля в себе си, но неуспешно. Спасяват го, само за да преживее още по-тежки времена. Яворов е обвинен, че е убил съпругата си, даден е под съд, сляп, немил-недраг обикаля из улиците на София. Моли приятеля си Асен Златаров да му даде отрова. Все пак накрая Яворов се самоубива, този път успешно.

Едно от най-трагичните самоубийства е това на младата поетеса Петя Дубарова. Тя напуска този свят едва 17-годишна. Свърхчувствителната девойка не може да преглътне несправедливо наказание по комсомолска линия и слага край на живота си.

Поетът-партизанин Веселин Андреев също сам слага край на живота си. Приживе той издава книга за Петя Дубарова и в предсмърното си писмо пита: "Пета Дубарова -дали ще я срещна някъде?". След 10 ноември 1989 Веселин Андреев не успява да преживее рухването на илюзиите си и преди да си отиде от този свят проклина Тодор Живков и живковистите. Умирайки, той се отказва и от партията си...

Шефът на Националния клуб на младата художествено-творческа интелигенция и директор на издателство "Народна младеж" -  Росен Босев скача от балкона на дома на баща си - детския поет Асен Босев.

Младата поетеса, 24-годишната Доротея Дойчинова, слага край на живота си през 1992 година. Тежкия живот в България я подлага на много унижения и мизерия и тя намира спасение в смъртта. Дори не доживява да види издадена първата си книга.

Мизерният живот също става причина за смъртта на друга поетеса - Венета Вълева през 1995 година, неиздържала лицемерието и жалкото си съществуване..

Автор: Албена Иванова