33 години от най-трагичния ден за Свищов - земетресението от 4 март 1977 година

На 4 март 1977 година съседна Румъния е разтърсена от най-силното земетресение в историята на Югоизточна Европа. Епицентърът е в Източните Карпати, окръг Вранча. Земетресението е с магнитуд 7.3 по скалата на Рихтер и се намира на

На 4 март 1977 година съседна Румъния е разтърсена от най-силното земетресение в историята на Югоизточна Европа. Епицентърът е в Източните Карпати, окръг Вранча. Земетресението е с магнитуд 7.3 по скалата на Рихтер и се намира на 94 км дълбочина. Трусът става причина за разрушението на над 8500 сгради и убива повече от 1600 души в Румъния и България. Трусът у нас е усетен най-силно в Свищов, където под руините на сградите загиват много хора.

4 март 1977 година е най-черният петък за Свищов. Точно в 21.24 ч. започва най-убийственото земетресение в историята на България. Разрушенията погребват над 250 души. Официалната статистика за жертвите е многократно занижена.

Земетресението трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак и е обхванат от масова истерия и паника. Въпреки трагедията и стенанията под развалините, из улиците плъпват мародери, които плячкосват магазини и опустели домове.

Спасителите започват да вадят първите трупове около полунощ. Блок номер 1 на улица "Георги Матев" и общежитието на "Свилоза" са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефоплулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Семейството е обитавало последния 8-ми етаж на рухналата за секунди сграда и никой не е имал никакъв шанс

Общежитието на "Свилоза" дава 45 жертви Истински късмет са имали живеещите в общежитието, което е било младежко и в този час сградата е била полупразна.

Всички загинали са млади специалисти, изпратени по разпределение в града. За разлика от съседния осеметажен блок, от руините на общежитието са извадени доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално панели. Последната спасена е Дочка Любенова, открита на втория ден, тялото й било затиснато , но около главата й имало съвсем малко място, откъдето да влиза въздух.

Страшна гледа представлявали 27-те детски трупчета, между които 7 бебета ненавършили 9 месеца. Загинали са 15 иженери, 11 служители на МВР и 6-ма учители.

Последните трупове са измъкнати на третия ден. Войничетата от местното подление се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели.

Официалната социнформация тогава небрежно подхвърля данни за незначителни разрушения и няколко жертви. Стотиците жертви са скрити в съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали. Истината обаче е много по-жестока, от тази за Чирпанското земетресение през 1928 година, официално обявено за най-убийственото в историята на България със 128 жертви. За учените сеизмолози истината за Свищов обаче не е тайна - повече от 250 загинали.

В трагедията на Свищов има и случаи на щастливи куриозни избавления от смъртта. Едно момче изхвърчало от труса през прозореца заедно с дивана, върху който седяло и останало живо. Момиче се отървало като по чудо като бързо се спуснало по парапета с такава скорост от горните етажи на 8-етажния блок, че се оказало навън преди той да рухне. Нейна съученичка пък смело се хвърлила от прозореца и се приземила жива, дори без счупване.

След земетресението психичните заболявания в града и региона нараснали рязко.

За много хора истинска загадка е тоталното струване на блока и общежитието в Свищов. Вероятно става въпрос за някакви експериментални олекотени конструкции, чиято документация обаче е унищожена. Защото има уникална снимка - на фона на останките на разрушените сгради се вижда оцеляла стогодишна къща без нито една пукнатина. Истинското прилагане на нормите в строителството, съобразени със земетръсната обстановка започва през 1987 година след земетресенито в Стражица.

Автор: Албена Иванова