На 3 март е подписан Санстефанският договор

На 3 март  честваме датата на подписването на Санстефанския мирен договор, което е станало на тази дата през 1878 година. Все повече българи се питат  с какво тази дата е така значима в българската история, та да стане национален празник.

На 3 март  честваме датата на подписването на Санстефанския мирен договор, което е станало на тази дата през 1878 година. Все повече българи се питат  с какво тази дата е така значима в българската история, та да стане национален празник.

Трети март се празнува, защото оттогава започват първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава.  Тази дата отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години  е без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока духовна и материална  култура е подложена на унищожение.

През всичките тези години като светлина в мрака на петвековната нощ, светят огнищата на духа - манастирите, които  кърмят българския народ с християнска вяра и поддържат националното му съзнание.

От падането под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път, докато стигнат  отново до своята национална идентичност. Първите стъпки започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима  Българска църква и достигат до  организираната борба за независима държава.

През 19 в. има две течения  в националноосвободителното движение. Едното е умерено, то предлага чрез легални средства да се извоюва политическа автономия. Другото течение е радикалното. Според него политическият въпрос в България  трябва да бъде решен чрез всеобщо въоръжено въстание.

Българското общество избира втория път. Така през 1876 година избухва Априлското въстание, което е удавено в кръв, но дава своя политически ефект. Дадени са много жертви, но събитията в България фокусират вниманието на света върху независимостта на българите. Едни от най-великите умове  в Европа като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други, издигат глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия да се намеси в решаването на  проблема. В продължение на две столетия Русия е водила  много войни  с Турция. Целта и на двете страни е обща - да спечелят контрол върху балканите и проливите между Европа и Мала Азия. Този път обаче Русия не е готова  за война и прави големи усилия да я избегне.  И когато през 1876 година, освен в България, са вдигнати въстания и в Босна и Херцеговина, а в тяхна защита и Сърбия и Черна гора обявяват война на  Турция, руската дипломация започва активни действия за мирно уреждане на кризата. В края на 1876 и началото на 1877 г. е свикана Цариградската посланическа конференция с искането  Турция  да признае някаква автономия на България, та макар и в границите на османската империя.  Исканията са отхвърлени от османското правителство.

Има реална заплаха да бъде подронен авторитетът на Русия  на Балканите, както и да бъдат загубени завоюваните  дотогава позиции. Ето защо, след състоялите се дебати в коронния съвет при   цар Александър II , на 12 април 1877 г. е взето решение да започне война.  

Към втора част Автор: Албена Иванова