На 3 март 1935 година е роден д-р Желю Желев - първият демократично избран президент на Република България.
След като завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, учи философия в Софийския университет. След издържан конкурс, Желев става редовен аспирант във Философския факултет към катедра "Диалектически и исторически материализъм" на Софийския университет. През 1974 година защитава кандидатска, а през 1988 година докторска дисертация. От 1975 година работи в Института по култура, а от 1977 до 1982 година е завеждащ секцията "Култура и личност" в същия институт.
През 1967 година д-р Желю Желев пише книгата си "Фашизмът", но тя е издадена 15 години по-късно в 10-хиляден тираж от издателство "Народна младеж". Три седмици по-късно обаче, книгата е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като в нея се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Все пак около 6 хиляди екземпляра вече са продадени.
През 1960 година Желев е приет в БКП. Но в дисертациятяа си на тема "Философското определение на материята и съвременното естествознание" и в някои научни статии
философът критикува марксистко-ленинската теория. Той отпечатва дисертацията си на циклостил в 200 екземпляра и я разпространява като "самиздат".
За тази си дейност през 1965 г. д-р Желев е изключен от БКП, уволнен е от университета и изгонен от София, отнето му е временното софийско жителство и той се установява при семейството на съпругата си Мария в село Грозден, Бургаско. Именно там Желев написва книгата си "Фашизмът". Д-р Желев временно прекратява "вражеската" си дейност, но през 1980 година, отново започва да разпространява и пропагандира идеите си. Той развива чужди на марксизма-ленинизма идеи и позиции, обяснява, че има два вида социализъм - научен и реален, при което научния не бил реален, а реалния не бил научен. Социализмът у нас имал два етапа - първият - грешки на растежа, а вторит - растеж на грешките.
През 1988 година д-р Желев инициира създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, което става на 3 ноември с.г. в 65 аудитория на Софийския университет. Първоначално в клуба се обединяват 5-ма, -6-ма преподаватели от Юридическия факултет, които се събират на дискусии в столовата на университета. По-късно Желев учредява клуб с 300 души, сред които множество видни интелектуалци и общественици, който е сред основните опоненти на режима. Клубът приема редица декларации, като декларацията против провеждания от БКП Възродителен процес. Членовете на клуба стават обект на преследване. На 19 януари д-р Желев, заедно с други интелектуалци, участва в закуската , която президентът на Франция Франсоа Митеран дава във френското посолство в София. А на 5 май Желев формално е арестуван.
След 10-ти ноември и свалянето на режима на Тодор Живков, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционнен митинг на 18 ноември 1989 г. на пл. "Св. Александър Невски". Сред ораторите е и д-р Желев. Той е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократаичнит сили. Желев ръководи и делегацията на СДС на Кръглата маса /3.1.1990-14.5.1990 г./, на която се договарят основните параметри на българския преход и се взема решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция на България.
Д-р Желю Желев е президент на България от 1990 до 1997 година. За първия мандат от 1990-1992 г. е избран от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. За втория си мандат от 1992 до 1997 г. е избран за президент на свободни президентски избори в екип с Блага Димитрова.
През лятото на 1992 година д-р Желев дава пресконференция, наречена "Боянски ливади", в която критикува правителството на Филип Димитров. Оттогава отношенията му със СДС се обтягат. А на проведените предварителни президентски избори през 1996 година д-р Желев губи от Петър Стоянов.
Д-р Желю Желев не желае да е редови член на СДС след края на мандата си. Оттогава не взима активно участие и в българската политика.
Автор: Албена Иванова
След като завършва средното си образование във Втора мъжка гимназия в Шумен, учи философия в Софийския университет. След издържан конкурс, Желев става редовен аспирант във Философския факултет към катедра "Диалектически и исторически материализъм" на Софийския университет. През 1974 година защитава кандидатска, а през 1988 година докторска дисертация. От 1975 година работи в Института по култура, а от 1977 до 1982 година е завеждащ секцията "Култура и личност" в същия институт.
През 1967 година д-р Желю Желев пише книгата си "Фашизмът", но тя е издадена 15 години по-късно в 10-хиляден тираж от издателство "Народна младеж". Три седмици по-късно обаче, книгата е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като в нея се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Все пак около 6 хиляди екземпляра вече са продадени.
През 1960 година Желев е приет в БКП. Но в дисертациятяа си на тема "Философското определение на материята и съвременното естествознание" и в някои научни статии
философът критикува марксистко-ленинската теория. Той отпечатва дисертацията си на циклостил в 200 екземпляра и я разпространява като "самиздат".
За тази си дейност през 1965 г. д-р Желев е изключен от БКП, уволнен е от университета и изгонен от София, отнето му е временното софийско жителство и той се установява при семейството на съпругата си Мария в село Грозден, Бургаско. Именно там Желев написва книгата си "Фашизмът". Д-р Желев временно прекратява "вражеската" си дейност, но през 1980 година, отново започва да разпространява и пропагандира идеите си. Той развива чужди на марксизма-ленинизма идеи и позиции, обяснява, че има два вида социализъм - научен и реален, при което научния не бил реален, а реалния не бил научен. Социализмът у нас имал два етапа - първият - грешки на растежа, а вторит - растеж на грешките.
По време на пересройката д-р Желев активизира дейността си. По случай 150-тата годишнина от рождението на Васил Левски той написва и нелегално разпространява статия озаглавена "Левски като историческа личност". В статията, зад паравана на идеите на Левски, Философът прокарва идеите си за държавата и свободата на личността, за историческата вина на българския народ. Критикувал също така кампанията за честване на юбилея на Апостола, защото се заобикалял важният въпрос, а именно: Какво от идеалите на Левски е осъществено в България - дали чистата и свята република, дали равенството и братството между хората, дали равноправието на националностите или вишегласието при решаване на обществените начала?
През 1988 година д-р Желев инициира създаването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, което става на 3 ноември с.г. в 65 аудитория на Софийския университет. Първоначално в клуба се обединяват 5-ма, -6-ма преподаватели от Юридическия факултет, които се събират на дискусии в столовата на университета. По-късно Желев учредява клуб с 300 души, сред които множество видни интелектуалци и общественици, който е сред основните опоненти на режима. Клубът приема редица декларации, като декларацията против провеждания от БКП Възродителен процес. Членовете на клуба стават обект на преследване. На 19 януари д-р Желев, заедно с други интелектуалци, участва в закуската , която президентът на Франция Франсоа Митеран дава във френското посолство в София. А на 5 май Желев формално е арестуван.
След 10-ти ноември и свалянето на режима на Тодор Живков, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България става инициатор и провежда първия опозиционнен митинг на 18 ноември 1989 г. на пл. "Св. Александър Невски". Сред ораторите е и д-р Желев. Той е съосновател и първи председател на създадения на 7 декември 1989 г. Съюз на демократаичнит сили. Желев ръководи и делегацията на СДС на Кръглата маса /3.1.1990-14.5.1990 г./, на която се договарят основните параметри на българския преход и се взема решение за провеждане на многопартийни избори и свикване на Велико народно събрание, което да изработи нова Конституция на България.
Д-р Желю Желев е президент на България от 1990 до 1997 година. За първия мандат от 1990-1992 г. е избран от Народното събрание на мястото на подалия оставка Петър Младенов. За втория си мандат от 1992 до 1997 г. е избран за президент на свободни президентски избори в екип с Блага Димитрова.
През лятото на 1992 година д-р Желев дава пресконференция, наречена "Боянски ливади", в която критикува правителството на Филип Димитров. Оттогава отношенията му със СДС се обтягат. А на проведените предварителни президентски избори през 1996 година д-р Желев губи от Петър Стоянов.
Д-р Желю Желев не желае да е редови член на СДС след края на мандата си. Оттогава не взима активно участие и в българската политика.