Лобното място на големия български политик и държавник Димитър Петков се намира на бул. "Цар Освободител". Там е издигнат един паметник, който десетилетия наред не е осквернен, въпреки превратностите в историята на България. Той е издигнат в памет на човека, който предаде европейски вид на лицето на България - столицата София.
Димитър Петков, известен още като Свирчо, е роден в село Башкьой, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 г. заминава за Румъния, а година по-късно участва в Сръбско-турската война /1876 г./ в четата на Панайот Хитов. По време на Руско-турската освободителна война Димитър Петков е опълченец и участва в боевете за Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, той губи част от лявата си ръка.
В освободена България Петков се издържа с 30 лв. заплата от Министерството на вътрешните работи. Занимава се с кореспонденцията на ведомството, а по-късно сътрудничи на Захари Стоянов. Приема идеите на Либералната партия и работи за нея. Открито агитира срещу Александър Батенберг заради отменената Търновска конституция. Уволнен е от работа и затворен в “Черната джамия”, в която лежи 19 месеца. След излизането през есента на 1883 г. издава в. “Свирка”, в който подлага на постоянна критика и окарикатуряване опонентите си. Оттук идва и псевдонима му Свирчо. Политическата дейност на Д. Петков е предшествана от ярка публицистика. Срещаме я по страниците на в. “Търновска конституция”, “Независимост” /1885 г./, “Македонски глас”. Подготвя и разпространява “Възвание” в защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Главен редактор е и на в. “Свобода”.
В парламента Димитър Петков влиза като либерал през 1884 г. През 1887 г. получава нов мандат, през 1889 г. е подпредседател на Народното събрание, а за късо време и негов председател. Близък съратник на Стефан Стамболов, а след убийството му е лидер на Народно-либералната партия. През май 1903 г. е министър на вътрешните работи във второто нейно правителство. От октомври 1906 г. до разстрела на 26 февруари 1907 г. е министър-председател на България.
На 26 февруари 1907 г. Димитър Петков е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София. Погребан е до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства.
Автор: Албена Иванова
Димитър Петков, известен още като Свирчо, е роден в село Башкьой, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 г. заминава за Румъния, а година по-късно участва в Сръбско-турската война /1876 г./ в четата на Панайот Хитов. По време на Руско-турската освободителна война Димитър Петков е опълченец и участва в боевете за Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, той губи част от лявата си ръка.
В освободена България Петков се издържа с 30 лв. заплата от Министерството на вътрешните работи. Занимава се с кореспонденцията на ведомството, а по-късно сътрудничи на Захари Стоянов. Приема идеите на Либералната партия и работи за нея. Открито агитира срещу Александър Батенберг заради отменената Търновска конституция. Уволнен е от работа и затворен в “Черната джамия”, в която лежи 19 месеца. След излизането през есента на 1883 г. издава в. “Свирка”, в който подлага на постоянна критика и окарикатуряване опонентите си. Оттук идва и псевдонима му Свирчо. Политическата дейност на Д. Петков е предшествана от ярка публицистика. Срещаме я по страниците на в. “Търновска конституция”, “Независимост” /1885 г./, “Македонски глас”. Подготвя и разпространява “Възвание” в защита на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Главен редактор е и на в. “Свобода”.
В парламента Димитър Петков влиза като либерал през 1884 г. През 1887 г. получава нов мандат, през 1889 г. е подпредседател на Народното събрание, а за късо време и негов председател. Близък съратник на Стефан Стамболов, а след убийството му е лидер на Народно-либералната партия. През май 1903 г. е министър на вътрешните работи във второто нейно правителство. От октомври 1906 г. до разстрела на 26 февруари 1907 г. е министър-председател на България.
На 26 февруари 1907 г. Димитър Петков е убит от политически противници на бул. Цар Освободител в София. Погребан е до гроба на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства.