На 2 март ще излезе, цензурираната по време на комунизма, книга на историка проф. Божидар Димитров - "Истинската история на Освобождението на България 1860-1878 г. ".
Книгата е спряна от цензурата през 1988 година заради тезите на автора, които влизат в противоречие с линията на партията, която не позволява и най-малкото съмнение в нерушимата дружба с Русия и Съветския съюз.
В книгата професорът обяснява, че свободата ни не е дошла изведнъж и само благодарение на руските войници, изпратени от цар Александър II. Санстефанският мирен договор е закономерен край на дългогодишната борба за свобода на българския народ.
Започва се от Белградската легия на Раковски, мрежата от комитети на Левски , борбата за Българска екзархия... Следва Априлското въстание, което, въпреки че е било обречено поради несравнимите сили, е знак, че българите не желаят да бъдат част от Османската империя. Благодарение на въстанието великите сили се събират в Цариград в опит да убедят султана да даде някакви свободи на народа ни, дори и рамките на империята. И чак при отказа, идва ред на руската армия, за чиято мисия на Балканите великите сили дават одобрението си.
Русия обаче също е империалистически хищник, който преследва интересите си. Тази оценка е достатъчна, за да бъде спряна книгата преди 10 ноември.
Професор Божидар Димитров представя подробни данни за участието на българите в Руско-турската освободителна война. Нашето учасатие ние, българите, свързваме обикновено с опълчението. От книгата става ясно обаче, че общата численост на българските отряди, които са водили истинска партизанска война в турския тил, е два пъти повече от тази на опълченците.
От книгата на професор Димитров се разбира , че свободата ни не е дошла изведнъж, нито ни е дадена даром.
Автор: Албена Иванова
Книгата е спряна от цензурата през 1988 година заради тезите на автора, които влизат в противоречие с линията на партията, която не позволява и най-малкото съмнение в нерушимата дружба с Русия и Съветския съюз.
В книгата професорът обяснява, че свободата ни не е дошла изведнъж и само благодарение на руските войници, изпратени от цар Александър II. Санстефанският мирен договор е закономерен край на дългогодишната борба за свобода на българския народ.
Започва се от Белградската легия на Раковски, мрежата от комитети на Левски , борбата за Българска екзархия... Следва Априлското въстание, което, въпреки че е било обречено поради несравнимите сили, е знак, че българите не желаят да бъдат част от Османската империя. Благодарение на въстанието великите сили се събират в Цариград в опит да убедят султана да даде някакви свободи на народа ни, дори и рамките на империята. И чак при отказа, идва ред на руската армия, за чиято мисия на Балканите великите сили дават одобрението си.
Русия обаче също е империалистически хищник, който преследва интересите си. Тази оценка е достатъчна, за да бъде спряна книгата преди 10 ноември.
Професор Божидар Димитров представя подробни данни за участието на българите в Руско-турската освободителна война. Нашето учасатие ние, българите, свързваме обикновено с опълчението. От книгата става ясно обаче, че общата численост на българските отряди, които са водили истинска партизанска война в турския тил, е два пъти повече от тази на опълченците.
От книгата на професор Димитров се разбира , че свободата ни не е дошла изведнъж, нито ни е дадена даром.