Български дизайнер е автор на най-харесваната в света корица на тийнейджърския бестселър „Тръпка”. Правата за издаване на книгата са продадени в над 30 държави, като всеки отделен издател решава дали да се придържа към визията на американското издание, или да създаде собствена корица. След като книгата пожъна светкавичен успех в световен мащаб, а компанията „Unique Features” обяви, че работи по филмирането й, стотици читатели създадоха фенклубове, форуми и специални блогове, а в Глобалната мрежа се появиха и любителски трейлъри. Новините около книгата „Тръпка” се радват на голям интерес, като сред най-обсъжданите теми са различните визии за корици.
Към момента най-предпочитан от феновете е проектът на българския дизайнер Иван Домузчиев. Това съобщи лично авторката на книгата – Маги Стийвотър в специално благодарствено писмо до своите издатели в България. „Безкрайно съм благодарна, че сте „облекли” книгата ми толкова добре – пише тя. – В авторския си блог публикувах кориците на всички чуждестранни издания. Българската корица има смазващо предимство пред всички останали – феновете просто я обожават! Лично за мен също тя е безспорният фаворит”.
http://m-stiefvater.livejournal.com/142789.html
Маги Стийвотър – ексклузивно интервю за българските читатели
Маги, бихте ли казали още веднъж какво е мнението Ви за корицата на българското издание на „Тръпка”?
Ха! Казах на американските си издатели, написах го в писмо и до вас, а сега с голямо удоволствие бих го повторила още веднъж – това е моят фаворит за корица сред чуждестранните издания. И отразява перфектно атмосферата на самата книга. Направо ми се иска да си залепя фототапет с тази корица в спалнята!
В България много млади хора се вдъхновиха от историята на Сам и Грейс. Ето защо „Кръгозор” организира конкурс за любителски снимки на тема „Усещане за Тръпка”. Какво бихте посъветвали участниците? Искате ли да Ви изпратим наградените снимки след края на конкурса?
Хм, какво ли да ги посъветвам? Едно от нещата, към които най-много се стремях, докато пишех „Тръпка”, беше да не съм прекалено директна. Вместо да засипвам читателите със собствените си идеи и емоции, се опитвах да остана „скрита зад ъгъла” и да им позволя сами да си правят заключенията. Точно такъв съвет бих дала... колкото по-деликатно присъствате в своята фотография, толкова по-голяма е вероятността да уловите атмосферата. Всъщност точно така е и при българската корица на „Тръпка” – виждаме само очите на Сам, а не цяло изображение на вълк. Виждаме Грейс в гръб, но позата й казва всичко, което трябва да знаем...
И да, за мен ще е удоволствие да видя наградените проекти в конкурса.
Като говорим за българските Ви фенове... В момента ни затрупват писма на читатели, нетърпеливи за премиерата на втората част от трилогията – „Копнеж”. Какво бихте им казали?
Ами, ако това се случваше в САЩ, щеше да е лесно – просто ще ги насоча към моите книги приказки или към блога ми The Merry Sisters of Fate, където всеки месец публикувам разкази (съвместно с двама критици, с които работим заедно). Но за българските читатели... опасявам се, че мога само да кажа „Извинявайте!”, и да се надявам, че дългото очакване ще направи насладата от „Копнеж” още по-голяма!
Молим ви да разкажете малко повече и за другите си книги - „Lament” („Ридание”) и “Ballad”. Чухме също и че подготвяте нова поредица – вярно ли е?
О, книгите приказки. В главата си вече имам продължение на историята, която започна в книгата ми „Lament”, но първо ще трябва да довърша няколко други проекта. Приказните истории за мен са един вид „първа любов”, така че едва ли ще мога да се въздържа от тях твърде дълго. Това, което наистина обожавам при писането на такива книги, е, че в тях мога да разпръсна частички от древен фолклор или музика, да се заигравам с митове, които съм чела като дете.
Кажете ни кое според Вас прави една история наистина добра – кръвопролитията, любовта, напрежението?
Огорчението! Тревожността! Тънката разлика между това, към което се стремим, и това, което в действителност получаваме. И любов, всякакъв вид любов. Любовта е върховният човешки мотиватор и за мен тя е сърцето на всяка добра история.
Как бихте описали истинската Маги Стийвотър – писател, музикант, художник... вълк?
Не мога ли да бъда всички тези неща едновременно? Един ден мога да ви кажа, че писането е най-важното нещо за мен. На следващия ден обаче ще ви кажа, че това е музиката. А на другия ден ще бъде рисуването. Най-щастлива съм, когато успея да обвържа всички тези неща в едно – както, когато правех рисувания трейлър с моя музика за „Тръпка”. Струва ми се, че имам най-прекрасната работа на света.
Какво знаете за България? Имате ли желание да посетите страната ни?
Трябва да призная, че не знам много неща за България. В представите ми това е някакво древно място с мрачни и тайнствени планини. Вярно ли е? Харесва ми дори как звучи самото име: България. Като че ли звучи по-добре, произнесено с акцент. Аз съм изключително любопитна и бих искала да отида навсякъде по света; ще бъде прекрасно, ако някой ден посетя и България. Поразрових се из няколко сайта за български фолклор и харесах много една фраза, която открих там: „Юнак без рана не може.” С това изречение мога да завърша всеки от моите романи.
И накрая, ще споделите ли най-голямата си тайна с българската публика – конфиденциалността е гарантирана?
Предвидливо скривам своите тайни във всеки роман, който пиша. Надявам се, че българските ми читатели ще се забавляват, докато ги търсят.
Автор: Александър Ненов
Към момента най-предпочитан от феновете е проектът на българския дизайнер Иван Домузчиев. Това съобщи лично авторката на книгата – Маги Стийвотър в специално благодарствено писмо до своите издатели в България. „Безкрайно съм благодарна, че сте „облекли” книгата ми толкова добре – пише тя. – В авторския си блог публикувах кориците на всички чуждестранни издания. Българската корица има смазващо предимство пред всички останали – феновете просто я обожават! Лично за мен също тя е безспорният фаворит”.
http://m-stiefvater.livejournal.com/142789.html
Маги Стийвотър – ексклузивно интервю за българските читатели
Маги, бихте ли казали още веднъж какво е мнението Ви за корицата на българското издание на „Тръпка”?
Ха! Казах на американските си издатели, написах го в писмо и до вас, а сега с голямо удоволствие бих го повторила още веднъж – това е моят фаворит за корица сред чуждестранните издания. И отразява перфектно атмосферата на самата книга. Направо ми се иска да си залепя фототапет с тази корица в спалнята!
В България много млади хора се вдъхновиха от историята на Сам и Грейс. Ето защо „Кръгозор” организира конкурс за любителски снимки на тема „Усещане за Тръпка”. Какво бихте посъветвали участниците? Искате ли да Ви изпратим наградените снимки след края на конкурса?
Хм, какво ли да ги посъветвам? Едно от нещата, към които най-много се стремях, докато пишех „Тръпка”, беше да не съм прекалено директна. Вместо да засипвам читателите със собствените си идеи и емоции, се опитвах да остана „скрита зад ъгъла” и да им позволя сами да си правят заключенията. Точно такъв съвет бих дала... колкото по-деликатно присъствате в своята фотография, толкова по-голяма е вероятността да уловите атмосферата. Всъщност точно така е и при българската корица на „Тръпка” – виждаме само очите на Сам, а не цяло изображение на вълк. Виждаме Грейс в гръб, но позата й казва всичко, което трябва да знаем...
И да, за мен ще е удоволствие да видя наградените проекти в конкурса.
Като говорим за българските Ви фенове... В момента ни затрупват писма на читатели, нетърпеливи за премиерата на втората част от трилогията – „Копнеж”. Какво бихте им казали?
Ами, ако това се случваше в САЩ, щеше да е лесно – просто ще ги насоча към моите книги приказки или към блога ми The Merry Sisters of Fate, където всеки месец публикувам разкази (съвместно с двама критици, с които работим заедно). Но за българските читатели... опасявам се, че мога само да кажа „Извинявайте!”, и да се надявам, че дългото очакване ще направи насладата от „Копнеж” още по-голяма!
Молим ви да разкажете малко повече и за другите си книги - „Lament” („Ридание”) и “Ballad”. Чухме също и че подготвяте нова поредица – вярно ли е?
О, книгите приказки. В главата си вече имам продължение на историята, която започна в книгата ми „Lament”, но първо ще трябва да довърша няколко други проекта. Приказните истории за мен са един вид „първа любов”, така че едва ли ще мога да се въздържа от тях твърде дълго. Това, което наистина обожавам при писането на такива книги, е, че в тях мога да разпръсна частички от древен фолклор или музика, да се заигравам с митове, които съм чела като дете.
Кажете ни кое според Вас прави една история наистина добра – кръвопролитията, любовта, напрежението?
Огорчението! Тревожността! Тънката разлика между това, към което се стремим, и това, което в действителност получаваме. И любов, всякакъв вид любов. Любовта е върховният човешки мотиватор и за мен тя е сърцето на всяка добра история.
Как бихте описали истинската Маги Стийвотър – писател, музикант, художник... вълк?
Не мога ли да бъда всички тези неща едновременно? Един ден мога да ви кажа, че писането е най-важното нещо за мен. На следващия ден обаче ще ви кажа, че това е музиката. А на другия ден ще бъде рисуването. Най-щастлива съм, когато успея да обвържа всички тези неща в едно – както, когато правех рисувания трейлър с моя музика за „Тръпка”. Струва ми се, че имам най-прекрасната работа на света.
Какво знаете за България? Имате ли желание да посетите страната ни?
Трябва да призная, че не знам много неща за България. В представите ми това е някакво древно място с мрачни и тайнствени планини. Вярно ли е? Харесва ми дори как звучи самото име: България. Като че ли звучи по-добре, произнесено с акцент. Аз съм изключително любопитна и бих искала да отида навсякъде по света; ще бъде прекрасно, ако някой ден посетя и България. Поразрових се из няколко сайта за български фолклор и харесах много една фраза, която открих там: „Юнак без рана не може.” С това изречение мога да завърша всеки от моите романи.
И накрая, ще споделите ли най-голямата си тайна с българската публика – конфиденциалността е гарантирана?
Предвидливо скривам своите тайни във всеки роман, който пиша. Надявам се, че българските ми читатели ще се забавляват, докато ги търсят.