През втората половина на ХVI век турският везир Мехмед паша Соколович построява мост над река Дрина във Вишеград. Мостът, наричан още Вишеградски мост, е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. От 2007 г. мостът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
За него разказва и сръбския писател Иво Андрич в едноименното си произведение. „Мостът на Дрина”е жанрова смесица между роман и кратки разкази. Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на няколко поколения. На фона на историческите събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания мостът на Дрина остава непоклатим и ням свидетел на случващото се. Заедно с историческите събития Андрич вплита личните истории и драми на хора, живели през различните епохи от двете страни на моста и разказва увлекателно като приказка легенди и митове, посветени на моста, хората и околностите. Романът създава усещането за контраст - между трайния и издържлив камък на моста и краткотрайните животи на хората. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е връзка между два етноса, но и разделящ фактор между босненци и сърби; символ на всичко което свързва света и го прави едно цяло, т.е. на цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието на хората от двете страни на реката.
Андрич е майстор разказвач, който умее да внесе образност и емоционалност в произведенията си. Критиците казват за романа му, че е модерна литературна версия на " Приказки от хиляда и една нощ ".
Иво Андрич (1892-1975) е роден в Долац край Травник, Босна. Учи във Вишеград и Сараево. Взема участие в дейността на организацията „Млада Босна”. Следва във Философския факултет на Загребския университет, Виена и Ягелонския университет в Краков. През 1918 г. излиза първата му книга „Ex Ponto”. От 1920 г. започва дългогодишната му дипломатическа кариера. През 1941 г. окончателно се завръща в Белград, където живее в усамотение и работи над романите си. През 1945 г. излизат от печат трите му романа: „Мостът на Дрина”, „Травнишка хроника” и „Госпожицата”. През 1963 г. са издадени първите му „Събрани съчинения” в десет тома, а посмъртно през 1976 г. – незавършеният роман „Омер паша Латас”, сборникът с разкази „Къща в усамотение” и стихосбирката „Какво сънувам и какво ми се случва”. На 26 октомври 1961 г. на Иво Андрич е присъдена Нобелова награда за литература. Сумата от наградата писателят дарява за развитие на културата на Босна и Херцеговина.
Автор: Александър Ненов
За него разказва и сръбския писател Иво Андрич в едноименното си произведение. „Мостът на Дрина”е жанрова смесица между роман и кратки разкази. Романът проследява историята на моста през времето и съдбата на няколко поколения. На фона на историческите събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания мостът на Дрина остава непоклатим и ням свидетел на случващото се. Заедно с историческите събития Андрич вплита личните истории и драми на хора, живели през различните епохи от двете страни на моста и разказва увлекателно като приказка легенди и митове, посветени на моста, хората и околностите. Романът създава усещането за контраст - между трайния и издържлив камък на моста и краткотрайните животи на хората. Мостът на Дрина обединява и разединява, той е връзка между два етноса, но и разделящ фактор между босненци и сърби; символ на всичко което свързва света и го прави едно цяло, т.е. на цивилизациите, културите, ценностите, мирогледа и ежедневието на хората от двете страни на реката.
Андрич е майстор разказвач, който умее да внесе образност и емоционалност в произведенията си. Критиците казват за романа му, че е модерна литературна версия на " Приказки от хиляда и една нощ ".
Иво Андрич (1892-1975) е роден в Долац край Травник, Босна. Учи във Вишеград и Сараево. Взема участие в дейността на организацията „Млада Босна”. Следва във Философския факултет на Загребския университет, Виена и Ягелонския университет в Краков. През 1918 г. излиза първата му книга „Ex Ponto”. От 1920 г. започва дългогодишната му дипломатическа кариера. През 1941 г. окончателно се завръща в Белград, където живее в усамотение и работи над романите си. През 1945 г. излизат от печат трите му романа: „Мостът на Дрина”, „Травнишка хроника” и „Госпожицата”. През 1963 г. са издадени първите му „Събрани съчинения” в десет тома, а посмъртно през 1976 г. – незавършеният роман „Омер паша Латас”, сборникът с разкази „Къща в усамотение” и стихосбирката „Какво сънувам и какво ми се случва”. На 26 октомври 1961 г. на Иво Андрич е присъдена Нобелова награда за литература. Сумата от наградата писателят дарява за развитие на културата на Босна и Херцеговина.