Смята се, че повечето болести са или от нерви, или от любов. Учените също са съгласни с това. Напоследък изследователи от медицинския център в университета "Дюк" в САЩ са успели да съберат научни доказателства, че поведението или чертите на характера могат да повлияят върху здравето.
Учените определили няколко черти на характера, всяка от които може да доведе човека до смърт. Разбира се, не мигновено, но много по-бързо, отколкото съдбата му е отредила. В същото време, нещата могат да се поправят като подобрим дори само външния си вид или поработим върху себе си.
Цинизмът - Учените приравняват циничното отношение към действителността със скритата враждебност. Циниците обикновено не обичат околните, виждат в тях неприятели. А всъщност те просто пренасят върху другите хора своето негативно отношение към живота. В резултат на това могат да се появят ранни сърдечни проблеми или диабет, защото нервното напрежение предизвиква изменения в белтъците на имунната система.
Безцелността - Ако човек няма цел в живота, той става по кратък. Почти всички изследвания показват, че само ако имат цел в живота, хората намират смисъл в него. Те имат по-добър хормонален фон, по-здрава имунна система и по-здраво сърце. Учените смятат, че е необходимо да се научим да се наслаждаваме на обикновените ежедневни действия, иначе шансовете да умрем преждевременно нарастват. Първо настъпва интелектуалната смърт, а след това физическата. Безцелното съществуване повишава с 50 процента риска от развитие на ранно слабоумие.
Нервността - Невротиците умират много по-рано, особено хората, които се тревожат за всякакви дреболии. Необходимо е тези хора да се успокоят, защото нервните клетки се възстановяват, но много бавно - по една на десетилетие. Продължителността на живота намалява и затова, че невротиците в повечето случаи са пушачи и много пушат, а цигарите само временно снижават нивото на безпокойство, но съкращават живота постоянно.
Неорганизираността - Повече от 20 научни изследвания са доказали, че тази черта на характера на някои хора не влияе добре на здравето и на продължителността на живота.
Изследванията показват, че по-дисциплинираните хора живеят с 4 години по-дълго от
неорганизираните и импулсивните. Спокойните и подредени хора се отнасят и по-съзнателно към здравето си, не пият и не пушат прекалено много.
Мрачността - Оказва се, че негативните емоции, мрачното и лошо настроение карат имунната система да работи на повишен режим. Напрежението вреди на организма и той започва да създава проблеми. Повишава се кръвното налягане, а хипертонията, знаем, е една от най-честите причини за смърт. Американски учени пък са установили, че при мрачните хора, рискът от усложнения по време на операция е много по-висок.
Неумението човек да се отпуснем - Продължителният стрес може да бъде смъртоносен, както и продължителната работа без отпуск. Първи сигнализират, че е време за почивка кръвното налягане, сърцето, честите простуди. Социалните психолози дори имат термин за това - професионално изгаряне. Установено е, че при това състояние на духа вероятността човек да развие диабет е два пъти по-висока, отколкото при другите.
Любопитно е, че изследователите са открили, че съвсем не е вредно да се отдаваме на седемте смъртни гряха: гордост, алчност, завист, злоба, похот, мързел и чревоугодие.
Испанският биолог Джон Медина твърди, че желанието да съгрешим е обусловено от естствени процеси в организма, т.е. замислено е от самата природа.
Мързелът - Стремежът да помързелуваме е заложен в гените ни и започва да действа, когато организмът се умори. Без мързел няма да издържим дълго.
Чревоугодието - Към него ни подтикват вкусовите рецептори и хормонът лептин, който отговаря за апетита и е свързан с хипоталамуса. Тази част от мозъка подава сигнал, че организмът има нужда да се подкрепи - без това бихме умрели от глад.
Злобата - Природата ненапразно ни е оставила способността да се гневим и да се ядосваме. "Ангелчетата" обикновено губят от "агресорите" и никога не стават лидери.
Алчността - Според спихолозите, алчността е натрапчива, но естствена борба за правото на собственост, когато то е застрашено. Няма нищо лошо в това, че не искате да делите с никого своите спечелени блага.
Завистта - Завистта и подобните чувства като ревността са възникнали в хода на еволюцията. Ти завиждаш и това те тласка към нови постижения, а ревността пък позволява да отстояваме своето право върху обекта на любовта ни. Няма нищо лошо в това да искаме да надминем конкурентите, независимо дали става дума за бизнес или за любов.
Гордостта - Коренът на гордостта се крие в един от гените. Според Джон Медина този ген възбужда нашите амбиции и надменността ни. Според психолозите чувството за собствено достойнство е важна съставна част от усещането, че човек е щасатлив и успял. Забелязано е, че хората, които много обичат себе си, са безобидни по природа, дори в някои случаи и щедри.
Похотта - Какво лошо има в това да искаш да имаш интимна връзка? Това най-малкото може да ни достави удоволствие, а в най-добрия случай - да стане причина за раждането на още един живот. В нас присъства здрав инстинкт да предаваме гените си на следващото поколение, затова е невъзможно да се смята похотта за грях, още по-малко смъртен...
Автор: Албена Иванова
Учените определили няколко черти на характера, всяка от които може да доведе човека до смърт. Разбира се, не мигновено, но много по-бързо, отколкото съдбата му е отредила. В същото време, нещата могат да се поправят като подобрим дори само външния си вид или поработим върху себе си.
Цинизмът - Учените приравняват циничното отношение към действителността със скритата враждебност. Циниците обикновено не обичат околните, виждат в тях неприятели. А всъщност те просто пренасят върху другите хора своето негативно отношение към живота. В резултат на това могат да се появят ранни сърдечни проблеми или диабет, защото нервното напрежение предизвиква изменения в белтъците на имунната система.
Безцелността - Ако човек няма цел в живота, той става по кратък. Почти всички изследвания показват, че само ако имат цел в живота, хората намират смисъл в него. Те имат по-добър хормонален фон, по-здрава имунна система и по-здраво сърце. Учените смятат, че е необходимо да се научим да се наслаждаваме на обикновените ежедневни действия, иначе шансовете да умрем преждевременно нарастват. Първо настъпва интелектуалната смърт, а след това физическата. Безцелното съществуване повишава с 50 процента риска от развитие на ранно слабоумие.
Нервността - Невротиците умират много по-рано, особено хората, които се тревожат за всякакви дреболии. Необходимо е тези хора да се успокоят, защото нервните клетки се възстановяват, но много бавно - по една на десетилетие. Продължителността на живота намалява и затова, че невротиците в повечето случаи са пушачи и много пушат, а цигарите само временно снижават нивото на безпокойство, но съкращават живота постоянно.
Неорганизираността - Повече от 20 научни изследвания са доказали, че тази черта на характера на някои хора не влияе добре на здравето и на продължителността на живота.
Изследванията показват, че по-дисциплинираните хора живеят с 4 години по-дълго от
неорганизираните и импулсивните. Спокойните и подредени хора се отнасят и по-съзнателно към здравето си, не пият и не пушат прекалено много.
Мрачността - Оказва се, че негативните емоции, мрачното и лошо настроение карат имунната система да работи на повишен режим. Напрежението вреди на организма и той започва да създава проблеми. Повишава се кръвното налягане, а хипертонията, знаем, е една от най-честите причини за смърт. Американски учени пък са установили, че при мрачните хора, рискът от усложнения по време на операция е много по-висок.
Неумението човек да се отпуснем - Продължителният стрес може да бъде смъртоносен, както и продължителната работа без отпуск. Първи сигнализират, че е време за почивка кръвното налягане, сърцето, честите простуди. Социалните психолози дори имат термин за това - професионално изгаряне. Установено е, че при това състояние на духа вероятността човек да развие диабет е два пъти по-висока, отколкото при другите.
Любопитно е, че изследователите са открили, че съвсем не е вредно да се отдаваме на седемте смъртни гряха: гордост, алчност, завист, злоба, похот, мързел и чревоугодие.
Испанският биолог Джон Медина твърди, че желанието да съгрешим е обусловено от естствени процеси в организма, т.е. замислено е от самата природа.
Мързелът - Стремежът да помързелуваме е заложен в гените ни и започва да действа, когато организмът се умори. Без мързел няма да издържим дълго.
Чревоугодието - Към него ни подтикват вкусовите рецептори и хормонът лептин, който отговаря за апетита и е свързан с хипоталамуса. Тази част от мозъка подава сигнал, че организмът има нужда да се подкрепи - без това бихме умрели от глад.
Злобата - Природата ненапразно ни е оставила способността да се гневим и да се ядосваме. "Ангелчетата" обикновено губят от "агресорите" и никога не стават лидери.
Алчността - Според спихолозите, алчността е натрапчива, но естствена борба за правото на собственост, когато то е застрашено. Няма нищо лошо в това, че не искате да делите с никого своите спечелени блага.
Завистта - Завистта и подобните чувства като ревността са възникнали в хода на еволюцията. Ти завиждаш и това те тласка към нови постижения, а ревността пък позволява да отстояваме своето право върху обекта на любовта ни. Няма нищо лошо в това да искаме да надминем конкурентите, независимо дали става дума за бизнес или за любов.
Гордостта - Коренът на гордостта се крие в един от гените. Според Джон Медина този ген възбужда нашите амбиции и надменността ни. Според психолозите чувството за собствено достойнство е важна съставна част от усещането, че човек е щасатлив и успял. Забелязано е, че хората, които много обичат себе си, са безобидни по природа, дори в някои случаи и щедри.
Похотта - Какво лошо има в това да искаш да имаш интимна връзка? Това най-малкото може да ни достави удоволствие, а в най-добрия случай - да стане причина за раждането на още един живот. В нас присъства здрав инстинкт да предаваме гените си на следващото поколение, затова е невъзможно да се смята похотта за грях, още по-малко смъртен...