137 години от обесването на Васил Левски

Историците твърдят, че обесването на Васил Левски -  отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил.  На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в

Историците твърдят, че обесването на Васил Левски -  отговаря на 18 февруари, а не на 19 февруари по нов стил.  На повечето места в страната обаче почитта към паметта на Апостола се отдава на погрешно наложената дата и причината за това е в непознаването на календарите.

През 1916 г., когато България преминава от Юлианския към Грегорианския календар или от стар към нов стил, се приема поправка от 13 дни.

За събитията, случили се преди 1 март 1900 г., необходимата поправка обаче е от 12 дни. Въпреки това, за някои събития, станали през 19 век, погрешно се добавят 13 дни.

Последните дни на Васил Левски

На 22 септември  1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак . Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифаоров . Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК  и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО  от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 27 декември  1872 г.  бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче   до  Ловеч. При залавянето му Левски притежава редовно тескере  за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя — Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов   (председателя на комитета).

През 1925 историкът Димитър Страшимиров  публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.

Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична. Също така се доказа, че поп Кръстю не е имал точна информация за плановете на Левски. Апостола , който е охраняван само от 20 заптии по време на пътя си от Търново до София, се е надявал напразно до последно, че ще бъде освободен от съмишленици.

Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна , за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.

Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета й  пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов  и Пешо Тодоров като предс

Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януараи 1873 г.  Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

На 18 февруари  1873 г.  присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове Апостоала  се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов .  В изповедта си той казва: "Каквото съм правил, в полза народу е" и помолил прошка от него и от Бога, а в молитвите  да бъде споменаван като йеродякон Игнатий.

Свещеникът поп Христо Стоилов разказва за последните мигове на апостола: "Дяконът се държа юнашки. Каза, че наистина той е първият, но че след него са хиляди. Палачът му наметна въжето и ритна столчето. Аз се просълзих и се обърнах към "Св. София", за да не видят турците, че плача, и си тръгнах."
Заедно с клисарите Христо Хамбарков и Илия Джагаров, поп Христо Стоилов го погребва от лявата страна на св. Престол,  в църквата "Св. Петка Самарджийска".

През 1956 г.  археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата "Св. Петка" в центъра на София   погребение на скелет, вписан с индикация №95. , около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, откъдето изчезват безследно .

Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН  взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес. Автор: Албена Иванова