Сватовникът от Перигор - Джулия Стюарт

С минаване на времето съмнителният изглед на селцето Амор сюр Бел се влошаваше. Само преди едно поколение то имаше четири пъти повече население. Оттогава насам единадесет къщи бяха опустели и клекнали на колене в отчаяние.  Не особено впечат

С минаване на времето съмнителният изглед на селцето Амор сюр Бел се влошаваше. Само преди едно поколение то имаше четири пъти повече население. Оттогава насам единадесет къщи бяха опустели и клекнали на колене в отчаяние. 

Не особено впечатляващият вид на селото обаче работеше в негова полза. Защото англичаните, които прииждаха като скакалци, решиха, че мястото е прекалено грозно, за да бъде колонизирано. В резултат на това селцето се радваше на привилегията да бъде единственото място в радиус от километри, населено само с местни жители, чийто брой уточняваше табелата:

„Намалете скоростта! Ние сме само 33-ма!” 

И значителна част от тях са самотници. Това забелязва Гийом Ладусет - бръснарят, който е принуден да се откаже от работата си, тъй като напредналата възраст на клиентите му означава, че много от тях вече са плешиви. Той решава да се заеме със сватовничество, защото, въпреки името си, любовта е единственото нещо, което наистина липсва в Амор сюр Бел. 

Сватовникът съветва своите клиенти:

- Не всеки се влюбва моментално. Любовта е като доброто касуле, трябват време и постоянство. Някои парченца са вкусни, докато други може да бъдат гранясали и да те стреснат. Може дори да срещнеш някоя изненада като малко зелено копче, но трябва да изядеш цялото блюдо.

Но как той ще накара любовта да се събуди и разцъфти за другите, когато сам не е разрешил проблемите на собственото си неспокойно сърце?

Добре дошли на място някъде, някога - в безвремието, където владеят романтиката, богатите аромати, смехът. Възможно е и на вас да се случи - огледайте се... щастието може би е до вас!

За автора:

Джулия Стюарт израства в Западен Мидланд, Англия. Изучава френски и испански език и следва журналистика. Няколко години преподава английски във Франция и Испания. Работи като журналист и пише статии за „Индипендънт” и „Индипендънт он Съндей”. През 2007 година се премества със съпруга си, който също е журналист, в Бахрейн, където птиците дишат запъхтяно като кучета и температурата е над 40 градуса. Така поне изпитва носталгия по английския климат... Автор: Александър Ненов