Просветното министерство готви пълна промяна в областта на образованието. Вече е приет на първо четене закон за академичното развитие, пишат се изцяло нови закони за училищното и висшето образование.
Според закона за академичното развитие и този за висшето образование, при акредитрация на висше учебно заведение, един преподавател ще се брои само в един университет. А демографската криза плюс новото законодателство сами ще доведат до намаляване броя на университетите или тяхното сливане. След приемането на закона за висшето образование от сега съществуващите 51 университета, ще останат около 39. Ще бъдат създадени условия за сливане на по-големи с по-малки университети.
В момента има структури, които сами не могат да произвеждат своя академичен състав. Такива са колежите. Ето защо, че ще трябва да се свържат с голям университет и да имат общи съвети, което ще означава, че един ден ще имат и общи курсове.
Според новия закон за училищното образование, ще бъде застъпена по-европейска ориентация на средното образование. Това не означава, че изучаването на българска история и литература ще бъде намалено. Става въпрос да бъдат намерени автори, които са европейци. Според министър Сергей Игнатов, в литературата ни от ХХ век има изключителни автори с европейско звучене. Има творци, например, които, ако човек не знае, че са българи, не би се сетил, че са родени тук.
Идеята на новия закон е, по принцип, да се разтоварят учениците, като се намали броя на изучаваните автори и количеството на фактите, които влизат в главите им. За сметка на това, те ще трябва да се справят с непозната материя, която не са чели до този момент. Така че, вероятно, някои автори ще отпаднат, но всичко зависи от това, как ще бъде написан закона.
Автор: Албена Иванова
Според закона за академичното развитие и този за висшето образование, при акредитрация на висше учебно заведение, един преподавател ще се брои само в един университет. А демографската криза плюс новото законодателство сами ще доведат до намаляване броя на университетите или тяхното сливане. След приемането на закона за висшето образование от сега съществуващите 51 университета, ще останат около 39. Ще бъдат създадени условия за сливане на по-големи с по-малки университети.
В момента има структури, които сами не могат да произвеждат своя академичен състав. Такива са колежите. Ето защо, че ще трябва да се свържат с голям университет и да имат общи съвети, което ще означава, че един ден ще имат и общи курсове.
Според новия закон за училищното образование, ще бъде застъпена по-европейска ориентация на средното образование. Това не означава, че изучаването на българска история и литература ще бъде намалено. Става въпрос да бъдат намерени автори, които са европейци. Според министър Сергей Игнатов, в литературата ни от ХХ век има изключителни автори с европейско звучене. Има творци, например, които, ако човек не знае, че са българи, не би се сетил, че са родени тук.
Идеята на новия закон е, по принцип, да се разтоварят учениците, като се намали броя на изучаваните автори и количеството на фактите, които влизат в главите им. За сметка на това, те ще трябва да се справят с непозната материя, която не са чели до този момент. Така че, вероятно, някои автори ще отпаднат, но всичко зависи от това, как ще бъде написан закона.