„Човекът е една малка вселена.” Това е една от любимите ми мъдри мисли от древна Гърция. Както и една друга. „Опознай себе си.” Тези две фрази ми идват наум, когато чета за феномените на тийнейджърското четене напоследък. Обсъжданите теми – особено сред по-възрастната публика – са няколко: „Как може тия тъпи деца да четат такива бълвочи? Това не е литература, само някакви вампири, върколаци и красиви момчета и момичета, които се целуват едва в края на романа? Има ли нещо стойностно въобще в цялата тази вълна от поредици за паранормални същества и техните любими?” Търговците от друга страна не питат чак толкова много, защото тийновете наистина влязоха в книжарниците и започнаха да харчат парите си за книги и да ходят в кината, за да гледат филмите по тези книги. Не ги жалете обаче – в повечето случаи не си харчат джобните, защото родителите им са толкова доволни, че децата им четат, че им дават допълнително пари с готовност, потресени от факта, че ще отидат не за цигари и водка, а за книга! Сред литературните критици и естети тече дебатът каква е стойността на този вид литература и обикновено се стига до същия извод: „Абе да, не можем да го наречем точно литература, Стефани Майър не може да пише за разлика от Дж.К. Роулинг; Маги Стийвотър и Кристин Каст не са измислили нищо ново; всички повтарят Брам Стокър, Ан Райс и Стивън Кинг, ама нали децата четат... Все има някаква полза.”
Да се върна на гръцките мисли. Човешката природа си има модели. Да, всеки човек е различен, уникален, но тази малка вселена се движи от общи природни закони. Ако опознаем себе си, ще имаме достъп и до съседните на нас вселени и ще разберем законите, които ни движат. Когато говорим за класика и еднодневки в литературата, винаги има един фактор, който трябва да ни накара да замълчим – времето. Това, което днес възхваляваме, след петдесет или сто години може и да не се помни. Това, което осмиваме, може да се чете и от внуците, и правнуците ни. И ще се нарича класика. Питайте всички заклети фенове на Супермен, Батман и други подобни клонирани герои, даващи луди пари за комикси от средата на миналия век. А преди се е смятало за кич!
Има няколко основни принципи, на които разчитат опитните търговци и рекламисти, принципи, постулирани от светилата в тези области. Принципи, които всеки, опитващ се да продаде нещо на някого и да разбере защо една стока върви, а друга не, трябва да знае. И най-важният е, че хората не се интересуват от вас, тях ги е грижа единствено и само за тях самите. Затова трябва да ги познавате и да се интересувате как мислят, как живеят, какво е тяхното ежедневие... Какви са техните нужди и желания. Е, именно това дава на тийнейджърите вампиро-върколашката литература, така че спрете с хуленето и ако искате да имате успех, следвайте модела. Но моделът не е върколак, вампир или зла фея и Аз. Защото тийновете не са тъпи, не очакват да срещнат вампир на чина си в класната стая или върколак в книжарницата, не мислят най-добрата си приятелка за Бъфи. И въпреки това феновете на т.нар. ърбан фентъзи са твърди и верни както могат да бъдат само заклетите метълисти или футболни запалянковци и обсъждат героите си като любимите си песни или отбори.
Причината за обсесията, е че във всички тези романи са застъпени основните човешки желания и потребности, които са такива и за тийнейджърите (колкото и някои да казват, че пуберът не е човек!): желанието да си безсмъртен, да не се страхуваш от болката и опасността, желанието за отриване на любовта (романтиката) и идеалния сексуален партньор, желание за победа и превъзходство на останалите, желание за грижа за любимите същества и за социално одобрение, за откриване на собствената си „глутница”. Тези желания продават коли, застраховки, сапуни и кафета. Защо не и книги? Къде другаде го има всичко накуп, ако не в книги като „Здрач”, „Тръпка” или всичките видове академии, училища и дневници на вампири? И разнообразието вече е толкова голямо, че ще бъде пренебрежително, ако кажете, че тези книги са само за неориентирани пубертети – предимно пубертетки. Ако сте по-хард и малко по-големи, вземете си поредицата на Сергей Лукяненко за патрулите. Ако искате твърди женски образи, вижте книгите за Анита Блейк. Ако искате повече романтика, на една ръка разстояние са Едуард и Бела („Здрач”) и Сам и Грейс („Тръпка”).
Основните човешки желания имат само една особеност. Когато си по-млад, не вярваш, че ще умреш. Просто не можеш да умреш. Умират другите и старите. На първо място трябва да откриеш за какво да живееш и в повечето случаи отговорът е Любовта. Затова всяка литературна епоха си има своите Ромео и Жулиета и враждуващи Монтеки и Капулети, хора и вампири, вълци и хора, вампири и върколаци... Затова в книгите, които запленяват по-младите, по-силна е винаги нишката на страстта и любовта. Дори изреченията да не са толкова стилистично съвършени, това ще спечели тази публика. Но трябва да звучи истинско. Защото тийнейджърите могат да не обърнат внимание на някоя неправилна метафора или неестествена завръзка, но ще усетят, ако не знаеш какво е любов, а пишеш за нея. Героите са отражение на емоционалната същност на авторите си. Може би затова в „Здрач” има повече романтика и неясна мъгла около секса (Стефани Майер все пак е мормонка), а в „Тръпка” – повече страст и живот (Маги Стийвотър е само на 27 години и изключително жизнерадостна и ексцентрична). Но очевидно и двете знаят какво е да обичаш, иначе нямаше да успеят да омагьосат читателите си.
Моделите в този тип литература работят. Както работят и в народните вълшебни приказки, които също следват една схема, знаеш къде е доброто и къде злото, и героят трябва да се пребори с куп чудовища и злодеи, но накрая знаем, че ще победи. Защото самата ни природа го желае, а всички народи, създаващи тези приказки също са го знаели много добре. Чудно ли е тогава, че във вампиро-върколашката литература на читателите се харесва, когато добрият герой избива лошите, момчето и момичето се събират накрая и т.н. А който твърди, че всичко това е клише, е като лисицата с киселото грозде.
И последно. Доста младежи ругаят този вид литература, казват, че е лигава, само за тъпи мацки и т.н. Груба грешка! Трябва да сте благодарни, пичове, защото тези книги настроиха мацките романтично и ги направиха по-готови за любов. Да, малко завишиха очакванията – не може просто да ги забършеш в коридора с покана за купон, все трябва да сглобиш някакъв разговор, хубаво е да си попрочел нещо, да знаеш какво е ликантроп и как, по дяволите, вампирите излизат на дневна светлина, но това също е едно от основните човешки (мъжки) желания – да преследваш плячката си, да се докажеш, да се пребориш за любимата. Прочетете която и да е книга по психология или история и ще се убедите – това си е първичен мъжки инстинкт. Така че тези книги освен всичко друго правят момичетата повече жени, а момчетата – повече мъже. Как да не ги купуваш?
Автор: Александър Ненов
Да се върна на гръцките мисли. Човешката природа си има модели. Да, всеки човек е различен, уникален, но тази малка вселена се движи от общи природни закони. Ако опознаем себе си, ще имаме достъп и до съседните на нас вселени и ще разберем законите, които ни движат. Когато говорим за класика и еднодневки в литературата, винаги има един фактор, който трябва да ни накара да замълчим – времето. Това, което днес възхваляваме, след петдесет или сто години може и да не се помни. Това, което осмиваме, може да се чете и от внуците, и правнуците ни. И ще се нарича класика. Питайте всички заклети фенове на Супермен, Батман и други подобни клонирани герои, даващи луди пари за комикси от средата на миналия век. А преди се е смятало за кич!
Има няколко основни принципи, на които разчитат опитните търговци и рекламисти, принципи, постулирани от светилата в тези области. Принципи, които всеки, опитващ се да продаде нещо на някого и да разбере защо една стока върви, а друга не, трябва да знае. И най-важният е, че хората не се интересуват от вас, тях ги е грижа единствено и само за тях самите. Затова трябва да ги познавате и да се интересувате как мислят, как живеят, какво е тяхното ежедневие... Какви са техните нужди и желания. Е, именно това дава на тийнейджърите вампиро-върколашката литература, така че спрете с хуленето и ако искате да имате успех, следвайте модела. Но моделът не е върколак, вампир или зла фея и Аз. Защото тийновете не са тъпи, не очакват да срещнат вампир на чина си в класната стая или върколак в книжарницата, не мислят най-добрата си приятелка за Бъфи. И въпреки това феновете на т.нар. ърбан фентъзи са твърди и верни както могат да бъдат само заклетите метълисти или футболни запалянковци и обсъждат героите си като любимите си песни или отбори.
Причината за обсесията, е че във всички тези романи са застъпени основните човешки желания и потребности, които са такива и за тийнейджърите (колкото и някои да казват, че пуберът не е човек!): желанието да си безсмъртен, да не се страхуваш от болката и опасността, желанието за отриване на любовта (романтиката) и идеалния сексуален партньор, желание за победа и превъзходство на останалите, желание за грижа за любимите същества и за социално одобрение, за откриване на собствената си „глутница”. Тези желания продават коли, застраховки, сапуни и кафета. Защо не и книги? Къде другаде го има всичко накуп, ако не в книги като „Здрач”, „Тръпка” или всичките видове академии, училища и дневници на вампири? И разнообразието вече е толкова голямо, че ще бъде пренебрежително, ако кажете, че тези книги са само за неориентирани пубертети – предимно пубертетки. Ако сте по-хард и малко по-големи, вземете си поредицата на Сергей Лукяненко за патрулите. Ако искате твърди женски образи, вижте книгите за Анита Блейк. Ако искате повече романтика, на една ръка разстояние са Едуард и Бела („Здрач”) и Сам и Грейс („Тръпка”).
Основните човешки желания имат само една особеност. Когато си по-млад, не вярваш, че ще умреш. Просто не можеш да умреш. Умират другите и старите. На първо място трябва да откриеш за какво да живееш и в повечето случаи отговорът е Любовта. Затова всяка литературна епоха си има своите Ромео и Жулиета и враждуващи Монтеки и Капулети, хора и вампири, вълци и хора, вампири и върколаци... Затова в книгите, които запленяват по-младите, по-силна е винаги нишката на страстта и любовта. Дори изреченията да не са толкова стилистично съвършени, това ще спечели тази публика. Но трябва да звучи истинско. Защото тийнейджърите могат да не обърнат внимание на някоя неправилна метафора или неестествена завръзка, но ще усетят, ако не знаеш какво е любов, а пишеш за нея. Героите са отражение на емоционалната същност на авторите си. Може би затова в „Здрач” има повече романтика и неясна мъгла около секса (Стефани Майер все пак е мормонка), а в „Тръпка” – повече страст и живот (Маги Стийвотър е само на 27 години и изключително жизнерадостна и ексцентрична). Но очевидно и двете знаят какво е да обичаш, иначе нямаше да успеят да омагьосат читателите си.
Моделите в този тип литература работят. Както работят и в народните вълшебни приказки, които също следват една схема, знаеш къде е доброто и къде злото, и героят трябва да се пребори с куп чудовища и злодеи, но накрая знаем, че ще победи. Защото самата ни природа го желае, а всички народи, създаващи тези приказки също са го знаели много добре. Чудно ли е тогава, че във вампиро-върколашката литература на читателите се харесва, когато добрият герой избива лошите, момчето и момичето се събират накрая и т.н. А който твърди, че всичко това е клише, е като лисицата с киселото грозде.
И последно. Доста младежи ругаят този вид литература, казват, че е лигава, само за тъпи мацки и т.н. Груба грешка! Трябва да сте благодарни, пичове, защото тези книги настроиха мацките романтично и ги направиха по-готови за любов. Да, малко завишиха очакванията – не може просто да ги забършеш в коридора с покана за купон, все трябва да сглобиш някакъв разговор, хубаво е да си попрочел нещо, да знаеш какво е ликантроп и как, по дяволите, вампирите излизат на дневна светлина, но това също е едно от основните човешки (мъжки) желания – да преследваш плячката си, да се докажеш, да се пребориш за любимата. Прочетете която и да е книга по психология или история и ще се убедите – това си е първичен мъжки инстинкт. Така че тези книги освен всичко друго правят момичетата повече жени, а момчетата – повече мъже. Как да не ги купуваш?