13 години от паметния 4-ти февруари 1997 г.

Днес се навършват 13 години от февруарските събития през 1997 г. , когато провалилата се БСП върна мандата за съставяне на правителство. Тази стъпка и до днес се отчита като действие, което е спасило страната ни  от  гражданска война, тъ

Днес се навършват 13 години от февруарските събития през 1997 г. , когато провалилата се БСП върна мандата за съставяне на правителство.

Тази стъпка и до днес се отчита като действие, което е спасило страната ни  от  гражданска война, тъй като в периода януари-началото на февруари 1997 г. България изпада в дълбока политическа и финансова криза и е обхваната от протести на хората, недоволни от управлението на БСП.

В периода 21-23 декември 1996 година БСП провежда извънреден конгрес. Още в началото Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него.  България е изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар достга до 3000 лева. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите.

За нов председател на партията е избран Георги Първанов.

На 28 декември 1996 година на извънредно заседание Народното събрание приема оставката на правителството на Жан Виденов, а на 3 януари 1997-ма  парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС "Декларация за национално спасение от националната катастрофа". На 8 януари 1997 година парламентарната група на левицата номинира за премиер за оставащия двугодишен мандат Николай Добрев - министър на вътрешните работи в кабинета на Жан Виденов.

На 10 януари 1997 година, президентът Желю Желев /чийто мандат изтгича на 21 януари 1997 г./ ,отказва да даде на БСП мандат за съставяне на  ново правителство, макар че е задължен по Конституция. Опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение  и организира  протестно шествие пред Народното събрание. То завършва с жива верига  около Парламента  с опит  за погром и палеж /който е предизвикан от провокатори на левицата/. Полицията се намесва със сила, десетки са ранени.

На 28 януари 1997 година новият президент Петър Стоянов /встъпил в длъжност на 22 януари  с.г. / връчва на БСП мандат за съставяне на правителство, което съгласно Конституцията на РБ той е длъжен да направи. 
На 4 февруари 1997 г. / след  едномесечни стачни действия и след като цялата държава е блокирана/,  БСП връща мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП има Николай Добрев.  Политическите сили подписват споразумение за провеждане  на предсрочни парламентарни избори през април 1997 година и за запазване на социалния мир.

На 12  февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство начело със Стефан Софиянски, разпуска Народното събрание и обявява предсрочни  избори на 19 април същата година. Първото решение на служебния кабинет е за въвеждане на валутен борд в България, благодарение на  който и досега  се поддържа икономическа стабилност в страната.

Това е хронология на събитията.

Мирният протест изведе на улицата едно ново поколение млади хора, за  чиято  ценностна ориентация и гражданско поведение  насилието е абсолютно неприемливо. Младежи на 20-25 години прозряха една истина, до която столетната комунистическа партия не беше успяла да достигне. В нощта на проявеното насилие на 10 срещу 11 януари от страна на управлявашите и полицията, като че ли се  събуди и смелостта и противодействието на хората, шествията на ОДС станаха по-многобройни,  за да се стигне до шествието на 4-ти февруари, когато платното и тротоарите на бул. "Витоша" не можеха да поберат множеството.

Победата беше схващана от студентите като победа за всички, за цялата страна, без оглед на политическте симпати и  принадлежност. "Честита победа, българи!", гласеше лозунг от последното студентско шествие на 5 февруари. Разбра се, че студентите не са аморфна маса, а бунтари и носители на новото.

Днешните млади хора не си  спомнят събитията отпреди 13 години, които станаха ясен разграничител между водещите  тенденции в българския преход и слушат различни интерпретации от родителите си, а понякога и от политиците.

След 4 февруари 1997 година започнаха да изчезват нагласите, че някой  трябва да решава вместо нас.

С други думи, този ден  е  трябвало да се случи.    Автор: Албена Иванова