Класикът Йордан Йовков имал странен характер. Наричали го "големия мълчаливец". Той не обичал големите компании, не бил бохем, трудно завързвал познанства, нямал трайни литературни приятелства. От бюрото си, където творял, Йовков веднъж на ден отивал в кафенето, но рядко сядал на маса с приятели. Цял живот се оплаквал от здравето си и спазвал жестока диета.
Йовков взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като отивал на най-трудните фронтови участъци. Получил е орден "Св. Александър" - пета степен. В същото време негови колеги по перо правели всичко възможно да не отидат на фронта. Само поручик Йовков не се оплакал от нищо. Така се раждат и неговите прекрасни военни разкази.
Благодарение на годините изкарани в нашето посолство в Букурещ се раждат други прекрасни разкази на писателя - добруджанските. Специалистите казват, че ако тези разкази са били написани на френски, немски или руски, ние отдавна щяхме да имаме Нобелов лауреат по литература.
Все пак много произведения на Йордан Йовков са преведени и така светът разбира за неговия талант, дори и отвъд океана. През 30-те години разкази от циклите "Старопланински легенди" и "Вечери в Антимовския хан" били отпечатани в български вестници в САЩ и две филмови компании веднага се заинтересували и поискали да екранизират няколко романтични хайдушки разказа. Американците потърсили контакти с писателя. Те поискали да откупят авторските права и да филмират историите на Шибил и Индже.
Преговорите обаче вървели трудно - писателят боледувал често, а и дните преди Втората световна война объркали плановете на американските продуценти. С една дума от идеята да се екранизира Йордан Йовков зад океана не излязло нищо.
Автор: Албена Иванова
Йовков взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, като отивал на най-трудните фронтови участъци. Получил е орден "Св. Александър" - пета степен. В същото време негови колеги по перо правели всичко възможно да не отидат на фронта. Само поручик Йовков не се оплакал от нищо. Така се раждат и неговите прекрасни военни разкази.
Благодарение на годините изкарани в нашето посолство в Букурещ се раждат други прекрасни разкази на писателя - добруджанските. Специалистите казват, че ако тези разкази са били написани на френски, немски или руски, ние отдавна щяхме да имаме Нобелов лауреат по литература.
Все пак много произведения на Йордан Йовков са преведени и така светът разбира за неговия талант, дори и отвъд океана. През 30-те години разкази от циклите "Старопланински легенди" и "Вечери в Антимовския хан" били отпечатани в български вестници в САЩ и две филмови компании веднага се заинтересували и поискали да екранизират няколко романтични хайдушки разказа. Американците потърсили контакти с писателя. Те поискали да откупят авторските права и да филмират историите на Шибил и Индже.
Преговорите обаче вървели трудно - писателят боледувал често, а и дните преди Втората световна война объркали плановете на американските продуценти. С една дума от идеята да се екранизира Йордан Йовков зад океана не излязло нищо.