По пладне под жаркото слънце един баща минавал със своя син и магарето си по прашните улички на Кешан. Бащата седял на магарето, а момчето го водело.
„Горкото дете!” – казал един от минувачите. „Колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как този човек може така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от уъмора.”
Бащата взел присърце забележката и на следващия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл:
„Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкия му баща подтичва встрани.”
Момчето го заболяло от чутото и то помолило баща си да седне зад него на магарето.
„Виждали ли сте такова нещо?” – скарала се една заблудена жена. „Каква жестокост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван. Горкото създание!”
Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето и един странник им се присмял:
„Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав! Защо разхождате това магаре, като не върши никаква работа, не ви служи за нищо, дори не вози единия от вас?”
Бащата пъхнал шепа слама в устата на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:
„Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем кое за нас е правилно.”
Това е една притча на създателя на позитивнта психотерапия, професор Н. Песешкиян, която описва асертивното поведение. Асертивността предполага, че човек знае какво иска и какво не иска, кое е правилно за него и може точно и ясно да го формулира, без страх, притеснение и напрежение. Трудно ли е обаче това?
„Не“ е една от първите думи, който ние научаваме още като деца, но пораствайки, започваме да се страхуваме от нея. Правенето на избор между „да“ и „не“ и съгласяването с всеки и с всичко, често е свързано с желанието да спечелим любовта на другите. В живота ни има хора, от чието мнение се влияем и се съобразяваме. Наричаме ги „значими други“. В детска възраст това са нашите родители, а по – късно като тинейджъри това са приятелите. В желанието си да сме част от цялото, да не ни отхвърлят от приятелския кръг, правим избора да бъдем комформисти вместо да формулираме своита ясна позиция, която да отстояваме, независимо от чуждата реакция. Да отстоиш собствената си позиция без да се чувстваш виновен за решението си, без да се извиняваш за нежеланието си, означава, че уважаваш себе си, познаваш себе си можеш да предцениш кое е добро за теб и кое не е. Именно това стои в основата на асертивното поведение.
Терминът е широко разпространен в западната психология и произхожда от английската дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам.
Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира както уважение към себе си, така и уважение към другите. В основата й стои философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки. Да си асертивен означи да осъзнаеш, че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш, да си наясно с чувствата си, да се изразяваш точно, ясно и конкретно, като в същото време не доминираш над другите и не се разпореждаш с тях.
Приемайки това, което чувства, мисли и прави и същевременно проявявайки разбиране и изслушване на чуждата гледна точка, асертивната личност се чувства добре със себе си и е способна да изразява както позитивни, така и негативни чувства и мнения, без да има притеснения относно истината. Личности с подобно поведение са отворени, поемат рискове и са отговорни за своето собствено поведение.
Асертивността е подход, чрез който личността се защитава по независим начин, съобразявайки се с другите. Като следствие на това и невербалното поведение на тази личност е стабилно, спокойно, уравновесено и балансирано. Вербалното поведение се изразява в свободно и спокойно изговаряне на мислите.
Този стил поведение е доста различен. За справка, накратко ще отбележа и основните отличителни черти на останалите стилове:
- При пасивния човек, вербалното поведение обикновено е свързано с квалифициране и извиняване („Аз съм глупак и .....”; „Няма да се справя с това .....”; „Аз съм неспособен.....” и т.н.), а невербалното се изразява с приглушен, несигурен глас, липса на визуален контакт и отдръпване.
- Агресивният сил на поведение е насочен главно към другите. Вербалното изразяване се състои в обвинения и обиди и нападки. Често този тип хора са гръмогласни и нарушават пространството на другите. За да се опише такова поведение може да бъде използвана метафората „булдозер”.
- В изказа на човек с пасивно – агресивен стил на поведение присъстват сарказмът, иронията и косвените забележки.
Общото и при трите стила на поведение е липсата на балансирана позиция. Реакцията на даден човек, носител на едно от трите типа поведение е в двете крайности. Докато асертивният тип се придържа към своето мнение, ангажира се и съумява да владее мислите и емоциите си. „Стълб” е подходяща метафора, описваща асертивния човек.
В светлината на казаното дотук не може да не възникнат някои въпроси като:
- Постижимо ли е такова поведение?
- Какви качества трябва да притежава асертивния човек?
- Колко често се срещат такива хора?
Очаквам вашето мнение!!!
Автор: Александър Ненов
„Горкото дете!” – казал един от минувачите. „Колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как този човек може така мързеливо да си седи на магарето, когато вижда, че детето капва от уъмора.”
Бащата взел присърце забележката и на следващия ъгъл скочил от магарето и качил момчето. Не след дълго друг минувач рекъл:
„Какво безобразие! Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкия му баща подтичва встрани.”
Момчето го заболяло от чутото и то помолило баща си да седне зад него на магарето.
„Виждали ли сте такова нещо?” – скарала се една заблудена жена. „Каква жестокост към животното! Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван. Горкото създание!”
Смъмрените се спогледали и без да кажат нито дума слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето и един странник им се присмял:
„Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав! Защо разхождате това магаре, като не върши никаква работа, не ви служи за нищо, дори не вози единия от вас?”
Бащата пъхнал шепа слама в устата на магарето, сложил ръка на рамото на сина си и казал:
„Каквото и да направим, все някой е недоволен. Мисля, че сами трябва да знаем кое за нас е правилно.”
Н. Песешкиан
Това е една притча на създателя на позитивнта психотерапия, професор Н. Песешкиян, която описва асертивното поведение. Асертивността предполага, че човек знае какво иска и какво не иска, кое е правилно за него и може точно и ясно да го формулира, без страх, притеснение и напрежение. Трудно ли е обаче това?
„Не“ е една от първите думи, който ние научаваме още като деца, но пораствайки, започваме да се страхуваме от нея. Правенето на избор между „да“ и „не“ и съгласяването с всеки и с всичко, често е свързано с желанието да спечелим любовта на другите. В живота ни има хора, от чието мнение се влияем и се съобразяваме. Наричаме ги „значими други“. В детска възраст това са нашите родители, а по – късно като тинейджъри това са приятелите. В желанието си да сме част от цялото, да не ни отхвърлят от приятелския кръг, правим избора да бъдем комформисти вместо да формулираме своита ясна позиция, която да отстояваме, независимо от чуждата реакция. Да отстоиш собствената си позиция без да се чувстваш виновен за решението си, без да се извиняваш за нежеланието си, означава, че уважаваш себе си, познаваш себе си можеш да предцениш кое е добро за теб и кое не е. Именно това стои в основата на асертивното поведение.
Терминът е широко разпространен в западната психология и произхожда от английската дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам.
Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира както уважение към себе си, така и уважение към другите. В основата й стои философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки. Да си асертивен означи да осъзнаеш, че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш, да си наясно с чувствата си, да се изразяваш точно, ясно и конкретно, като в същото време не доминираш над другите и не се разпореждаш с тях.
Приемайки това, което чувства, мисли и прави и същевременно проявявайки разбиране и изслушване на чуждата гледна точка, асертивната личност се чувства добре със себе си и е способна да изразява както позитивни, така и негативни чувства и мнения, без да има притеснения относно истината. Личности с подобно поведение са отворени, поемат рискове и са отговорни за своето собствено поведение.
Асертивността е подход, чрез който личността се защитава по независим начин, съобразявайки се с другите. Като следствие на това и невербалното поведение на тази личност е стабилно, спокойно, уравновесено и балансирано. Вербалното поведение се изразява в свободно и спокойно изговаряне на мислите.
Този стил поведение е доста различен. За справка, накратко ще отбележа и основните отличителни черти на останалите стилове:
- При пасивния човек, вербалното поведение обикновено е свързано с квалифициране и извиняване („Аз съм глупак и .....”; „Няма да се справя с това .....”; „Аз съм неспособен.....” и т.н.), а невербалното се изразява с приглушен, несигурен глас, липса на визуален контакт и отдръпване.
- Агресивният сил на поведение е насочен главно към другите. Вербалното изразяване се състои в обвинения и обиди и нападки. Често този тип хора са гръмогласни и нарушават пространството на другите. За да се опише такова поведение може да бъде използвана метафората „булдозер”.
- В изказа на човек с пасивно – агресивен стил на поведение присъстват сарказмът, иронията и косвените забележки.
Общото и при трите стила на поведение е липсата на балансирана позиция. Реакцията на даден човек, носител на едно от трите типа поведение е в двете крайности. Докато асертивният тип се придържа към своето мнение, ангажира се и съумява да владее мислите и емоциите си. „Стълб” е подходяща метафора, описваща асертивния човек.
В светлината на казаното дотук не може да не възникнат някои въпроси като:
- Постижимо ли е такова поведение?
- Какви качества трябва да притежава асертивния човек?
- Колко често се срещат такива хора?
Очаквам вашето мнение!!!