Княгиня Евдокия (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е родена на 17 януари 1898 година. Тя е дъщеря на цар Фердинанд и княгина Мария Луиза и сестра на цар Борис III и княз Кирил.
Когато Фердинанд абдикира, тя и сестра й княгиня Надежда го следват в родовото имение Кобург. Благодарение на Александър Стамболийски, който отчита, че младият цар Борис остава твърде самотен в София, двете княгини се връщат в България през 1922 г. Евдокия се превръща в неговия най-близък довереник и съветник. Фердинанд е определил на дъщеря си бъдеще на императрица, но младата княгиня се влюбва първо в младия флигеладютант Иван Багрянов , а по-късно в Първан Драганов , също флигеладютант на царя. Фердинанд обаче не разрешава на княгиня Евдокия сватба с "простосмъртен".
Княгинята е талантлива художничка и меценатка. Тя проектира и изработва бойните знамена на дивизиите и полковете на българската царска армия.
Арестувана е след идването на власт на комунистите и месеци е била подложена на мъчителни разпити и унижения, които подкопават здравето й. През 1946 г. княгинята прави щедри дарения от народни носии, шевици и накити на Етнографския музей, преди да бъде изгонена от страната заедно с другите оцелели членове на царското семейство.
Умира на преклонна възраст на 4 октомври 1985 година в санаториум на Боденското езеро.
Снимка: www.lostbulgaria.com