От 1873 г. работи в Одрин като телеграфист, а след това е началник на жп станция на гара Бельово, Пазарджишко, където развива активна просветна и политическа дейност.
В началото на 1876 г. се връща в Копривщица и се отдава на революционното дело. Определен е за ръководител на революционен комитет в Копривщица и помощник-апостол на Панагюрския революционен окръг. На 20 април 1876 г. пръв дава сигнал за въстанието в Копривщица. Автор е на известното “Кърваво писмо” до Панагюрския революционен окръг. Ръководител е на военния съвет в Копривщица; заедно с Панайот Волов предвожда чета, с която обикаля съседните села. След потушаването на въстанието с малка група се изтегля в Стара Планина.
Заловен е в Троянско и прекарва следващите седмици в затворите в Ловеч и Търново. Самоубива се в конака в Габрово.