10 януари 1997 година - на този ден преди 13 години организираното шествие на опозицията срещу управляващата Българска социалистическа партия и срещу създаването на ново социалистическо правителство, прерастна в щурм на сградата на Народното събрание. Полицията разгони със сила демонстрантите. Ранени бяха много хора, между които и бившият министър-председател от СДС - Филип Димитров.
Тогава беше студено, имаше заледни улици, не се знаеше колко пари ще получим през следващия месец и какво ще можем да купим с тях, пенсиите бяха станали по 3 долара и въпреки всичко това въздухът беше пълен с надежда. Седемгодишните очаквания за по-добър живот, разрушените надежди, провалените съдби изведоаха хората на улицата и ги превърнаха в най-голямата и силна партия. Блокирайки булевардите на София, студентите - нашите надежди, показаха на много хора, които си стояха на топло вкъщи, как трябва да се постъпва в такива случаи. Хубавото на онази зима беше надеждата.
За съжаление, дните след 10 януари не оправдаха очакванията на хората. Полицаите, които биха протестиращите не бяха наказани, ненаказани останаха и провокаторите, които разбиха сградата на Парламента. На свобода останаха и хората, които предизвикаха тези протести - тези, които изнесоха зърното от България, които заграбиха спестяванията на българите, тези които докараха пенсиите до 3 долара месечно. Синята власт, която спечели изборите, позволи на вирусът на корупцията да плъзне из цялата страна, на всички нива. Бюрократизиран беше държавният апарат. Приватизирани бяха предприятия за жълти стотинки. Много от управляващаите забогатяха незнайно как за месеци.
Оттогава се изредиха 3 правителства - правителството на СДС, на НДСВ и "Триглавата ламя" - тройната коалиция на социалистическата партия - все същото, който дойде на власт, забравя какво е обещавал и краде ли краде... Явно България е много богата страна.
Разбира се, днес зърно и хляб има, пенсиите не са 3 долара, магазините са пълни, членуваме в НАТО и ЕС, пътуваме в чужбина без проблем.
Но днес, на 10 януари 2010 година, имаме ли основания за надежда, дали ще се върне бласъка в очите на хората? Остава да видим...
Автор: Албена Иванова