Коледната елха се появява у нас още веднага след освобождението през 1878 година. Тогава в Пловдив, столицата на Източна Румелия, грейва първото коледно дърво. Инициатор на това Рожденственско тържество е губернаторът на града - 56-годишният генерал-лейтенант Александър Столипин, участник в Освободителната война. За няколко месеца той е успял да организира българска администрация, показал е стремеж да запази българския характер на областта. На тържеството за поканени най-прилежните деца от всяка народност, както и техни учители. Госпожа Столипина и дъщеря й раздават играчки и други подаръци. Не липсва и почерпка.
На 27 декември 1879 година, 22-годишният княз Александър Йозеф фон Батенберг за първи път няма да посрещне Коледа със семейството си. От половин година той е български княз - титла гръмка, а реалност печална. Столицата по потиска с калните криви улички и ориенталските неуредици. Но все пак
е празник и князът решава да направи нещо за своя утеха и утеха за свитата си - коледна елха. Тя е поставена в банкетната зала и по стара немска традиция грее със запалени свещи. В подножието й има чинии със сладкиши и подаръци. Всички се събират около нея, а самият Александър влиза в ролята на Дядо Коледа и дава подарък на всеки от приближените си.
Първата обществена елха в София събира софийския елит със Военния клуб през 1882 година. България си има нов княз - Фердинанд Сакс Кобург Гота.
Още на първата Коледа майка му, княгиня Клементина, урежда пищно тържество за учениците от основните училища. Огромна елха с шарени дрънкулки сияе в центъра на бляскаво осветения дворцов салон. Надошлите деца са възхитени. Все пак коледното дърво дълго време си остава екзотика за софиянци.
Трудно е да се каже кога и в кое българско семейство за пръв път грейва елха за Бъдни вечер. Предполага се, че това е станало в дома на министър-председателя Стефан Стамболов, но не по-рано от 1888 година, факт е обаче, че коледното дърво си пробива път все повече и повече в семействата в София.
С европеизирането си софиянци все повече изоставят фолклорните елементи на празника - не разпръсват слама около трапезата, не ходят по двора със секира, за да плашат плодните дръвчета. Дори бъдникът постепенно отпада, пък и огнищата се заменят от печки и камини. Някои традиционалисти открито се гневят, че заради коледното дърво изчезват добрите наши обичаи, наследени от деди и прадеди.
Въпреки това, след Първата световна война, в Борисовата градина се прави разсадник за млади борчета, които по Рождество се продават на софиянци.
Колкото до Дядо Коледа, той подминава България чак до Балканската война. Появява се у нас чак през 30-те години със засилване на германското влияние у нас.
Автор: Албена Иванова
На 27 декември 1879 година, 22-годишният княз Александър Йозеф фон Батенберг за първи път няма да посрещне Коледа със семейството си. От половин година той е български княз - титла гръмка, а реалност печална. Столицата по потиска с калните криви улички и ориенталските неуредици. Но все пак
е празник и князът решава да направи нещо за своя утеха и утеха за свитата си - коледна елха. Тя е поставена в банкетната зала и по стара немска традиция грее със запалени свещи. В подножието й има чинии със сладкиши и подаръци. Всички се събират около нея, а самият Александър влиза в ролята на Дядо Коледа и дава подарък на всеки от приближените си.
Първата обществена елха в София събира софийския елит със Военния клуб през 1882 година. България си има нов княз - Фердинанд Сакс Кобург Гота.
Още на първата Коледа майка му, княгиня Клементина, урежда пищно тържество за учениците от основните училища. Огромна елха с шарени дрънкулки сияе в центъра на бляскаво осветения дворцов салон. Надошлите деца са възхитени. Все пак коледното дърво дълго време си остава екзотика за софиянци.
Трудно е да се каже кога и в кое българско семейство за пръв път грейва елха за Бъдни вечер. Предполага се, че това е станало в дома на министър-председателя Стефан Стамболов, но не по-рано от 1888 година, факт е обаче, че коледното дърво си пробива път все повече и повече в семействата в София.
С европеизирането си софиянци все повече изоставят фолклорните елементи на празника - не разпръсват слама около трапезата, не ходят по двора със секира, за да плашат плодните дръвчета. Дори бъдникът постепенно отпада, пък и огнищата се заменят от печки и камини. Някои традиционалисти открито се гневят, че заради коледното дърво изчезват добрите наши обичаи, наследени от деди и прадеди.
Въпреки това, след Първата световна война, в Борисовата градина се прави разсадник за млади борчета, които по Рождество се продават на софиянци.
Колкото до Дядо Коледа, той подминава България чак до Балканската война. Появява се у нас чак през 30-те години със засилване на германското влияние у нас.