Любопитно за радиоактивните часовници и лакове за нокти

Мария и Пиер Кюри подарили на  своя приятел - изобретателят Уилям Хамър - кълбо, което светело в меки  синьозелени цветове. Било много красиво. По това време никой не знаел и не подозирал опасността от подобни радиоактивни предмети. Хам

Мария и Пиер Кюри подарили на  своя приятел - изобретателят Уилям Хамър - кълбо, което светело в меки  синьозелени цветове. Било много красиво. По това време никой не знаел и не подозирал опасността от подобни радиоактивни предмети.

Хамър съединил кристали от радия с цинков сулфид, добавил лепило и получил боя, която светела.  Още през  Първата световна война необичайната комбинация влязла в употреба. С такава смес се намазвали часовниците на  американските морски пехотинци, за да се  виждат и в тъмнината. Боята навлязла много бързо в мирния живот - чрез нея светели номерата на къщите,  дори някои играчки.

Информацията, че тези бои са опасни не спряла производителите, които твърдели, че използват много малки дози, които не  могат да увредят здравето.
В американската корпорация "Радий", която произвеждала светещи циферблати, работели хиляди жени, тъй като заплащането било много добро. Те работели
в близост до цистерни, където се съхранявало радиоактивното вещество, но никой не ги предупреждавал за опасността.  По време на работа, само след няколко щриха, четките от камилски косъм се повреждали и за да ги използват повторно, момичетата  просто ги облизвали. Работодателите им твърдели, че боята е безвредна и те им вярвали.

Междувременно радият бил обявен за еликсир, защото било доказано, че този елемент прекъсва развитието на раковите клетки. Но никой не знаел, че  радият трябва да бъде в концентрация десет милиграма на един кубически километър въздух. А момичетата от фабриката боядисвали с боята дори ноктите си.

И проблемите не закъснели. Костната им тъкан започнала да се разпада, зъбите и челюстите им - също.  Ръководството обаче обяснявало високата смъртност със сифилис. Професор-физиолог от Харвард, обаче, установил, че  всяка от работничките има  болестни промени в кръвта. В Министерството на труда обаче не бил изпратен автентичният доклад и мерки за промяна в условията на работа не били взети.

Истината излязла наяве чак през 1925 година, когато професорът  се решил да публикува своя доклад в едно списание, въпреки многобройните заплахи от  ръководството на "Радий". Цели две години  не се намерил юрист  да защити професора, въпреки доказателствата - сред тях била челюстта на една от работничките - мъртва по това време.

Някои от момичетата били приковани на легло, други едва се движели. По това време за "радиоактивните момичета " научила и Мария Кюри. От това вещество, попаднало в организма спасение няма,  обяснила тя.

При съдебният процес, продължил  дълго време, ръководството на "Радий" взело компромисно решение - да даде на всяко от момичетата по 10 хиляди долара /приблизителна днешна равностойност  на 100 000 долара/ и да им осигури пълно медицинско обслужване до края на живота. Те са били наясно, че такава грижа няма да се наложи дълго време...

Последното от  "радиоактивните момичета" починало  през 1930 година, а четири години по-късно болести, свързани с радиацията, покосили живота  и на Мария Кюри.

Но радият продължава да свети по циферблатите на много часовници още трийсет и четири години. Автор: Албена Иванова