Подаръците с повод, Коледа или рожден ден, например, винаги са били една ограничена във времето главоблъсканица, особено ако човекът, на който ще ги поднасяме, е от по-специално значение. По принцип се хвърлят много нерви, много пари, време и старание, а на финала резултатът не е ясен - ако целта е да се направи впечатление или докажат чувства, не става ясно дали е постигната. Защо?
Защото едва ли някой ще заяви, че не харесва подаръка си пред Вас и целта не е постигната:
- защото винаги си личи дали си вложил повече пари или повече чувства;
- защото никой не очаква от теб нещо свръх-специално и оригинално.
Един подарък е важен заради жеста, който представлява и изразява отношението на подаряващия чрез поднасянето му.
Повечето скъпи подаръци карат хората да се чувстват неудобно, а "оригиналните" минават някакви граници - от столче с надпис ТРОН през метла с регистрационен номер до руло тоалетна хартия, цялото изписано в пожелания.
Без съмнение решението да се направи жест към определен човек се дължи на факта, че го познаваме. Тогава какъв е проблемът? Всеки има стил на обличане, начин на поведение, хобита и други детайли, които да ни подскажат на какво би се зарадвал/а той/тя.
Не е за изпускане изкусуряването на опаковката, доброто послание на картичката и най-вече личния елемент, отношението, което е отразено чрез подаръка.Все пак, важният тук е жестът.