Миналата седмица Пловдивският университет проведе форум за реформите в книжовния български език.
На него много езиковеди се застъпиха за идеята пълният член да отпадне от граматическите норми на родната ни реч. Те защитиха идеята си, като обявиха правилото за „изкуствено”, а употребата му – за силно разколебана от новите изрази, използвани в интернет пространството и медиите. Според езиковедите вече е настъпило време за опростяване на сложните граматически правила, които силно разграничават начина ни на говорене от писането, което може да се види по чатовете, форумите и социалните мрежи.
Освен това, преподавателският опит на много от присъстващите на срещата им даде право да отбележат масовото незнание на учениците и грешките им при членуването на имена от мъжки род, при употребата на падежи при местоименията, както и при изписването на бройните форми при съществителните от мъжки род. Масово се бърка и кога се пише „а” или „ъ”, като чатовете в интернет имат голяма „заслуга” за това.
Друга група от представители на форума в Пловдивския университет обаче твърдо застанаха зад позицията, че българският език не трябва да се изменя под напора на уличния и интернет език.
Министърът на образованието Сергей Игнатов също застана зад тази теза. Той обяви предложението за отпадане на пълния член като несериозно. "Дайте тогава да премахнем всички граматични правила, да махнем и буквите - най-лесно ще бъде” – предложи министърът, явно иронизирайки новото предложение за изменение в книжовния български език.
През следващата година предстои официална конференция, на която ще се реши съдбата на българската писменост.
А вие забелязахте ли грешката в заглавието?
Автор: Илиана
На него много езиковеди се застъпиха за идеята пълният член да отпадне от граматическите норми на родната ни реч. Те защитиха идеята си, като обявиха правилото за „изкуствено”, а употребата му – за силно разколебана от новите изрази, използвани в интернет пространството и медиите. Според езиковедите вече е настъпило време за опростяване на сложните граматически правила, които силно разграничават начина ни на говорене от писането, което може да се види по чатовете, форумите и социалните мрежи.
Освен това, преподавателският опит на много от присъстващите на срещата им даде право да отбележат масовото незнание на учениците и грешките им при членуването на имена от мъжки род, при употребата на падежи при местоименията, както и при изписването на бройните форми при съществителните от мъжки род. Масово се бърка и кога се пише „а” или „ъ”, като чатовете в интернет имат голяма „заслуга” за това.
Друга група от представители на форума в Пловдивския университет обаче твърдо застанаха зад позицията, че българският език не трябва да се изменя под напора на уличния и интернет език.
Министърът на образованието Сергей Игнатов също застана зад тази теза. Той обяви предложението за отпадане на пълния член като несериозно. "Дайте тогава да премахнем всички граматични правила, да махнем и буквите - най-лесно ще бъде” – предложи министърът, явно иронизирайки новото предложение за изменение в книжовния български език.
През следващата година предстои официална конференция, на която ще се реши съдбата на българската писменост.
А вие забелязахте ли грешката в заглавието?