Заселването на Луната е въпрос на време, след като НАСА обяви окончателните резултати от "бомбардирането" на повърхността на планетата на 9 октомври тази година. Става дума за 95 литра и това е само количеството, което са успели учените да засекат в лунния прах. Това е значителна стъпка напред, защото учените по-рано твърдяха, че ако се намери лед, то завладяването на Луната от човека ще е много просто. Водата ще се използва от земляните не само за битови цели, но от нея ще се получава кислород за дишане и водород, който ще се използва за гориво за корабите.
Откритията са в рамките на проекта Blue ice /Син лед/. За да се осъществи експериментът, на 18-ти юни към Луната бяха изпратени две сонди - Lunar
Reconnaissance Оrbiter /LRO, "Лунен орбитален разузнавач"/ и Lunar CRater Observation and Sensing Satellite /LCROSS/. Първата "бомба" бе изпратена към дъното на кратера. Тя тежеше 2 т и се движеше два пъти по-бързо от куршум. При падането й се вдигна 350 метрически тона лунен прах в стълб от 10 км. След 4 месеца бе пуснат изследователският апарат LCROSS, на стойност 79 млн. долара Той замери облака дим. На борда имаше 3 спектрометъра, които търсеха следи от вода в частиците прах и определяха химическия състав, фотометър и 5 камери, които снимаха до последния миг на живота на апарата. Цялата информация се предаваше веднага на Земята за анализ.
Луната, по мнението на много учени, ще бъде мястото на първите извънземни бази. Търсенето на вода тук е важно и за по-доброто разбиране на еволюцията на Слънчевата система. Най-вероятно там водата се е съхранявала на пластове при падане на комети. Всеки такъв пласт пази хронологията на кометните удари за милиард и повече години. Изучаването им ще проследи историята на Слънчевата система от началото на образуването й. Сега активно се тиражира и хипотезата, че животът на нашата планета е дошъл от Космоса и са го пренесли кометите. Изучаването на водните отлагания може да потвърди или опровергае тази теория.
Преди 2 месеца и първата индийска космическа мисия до Луната откри доказателства на Н2О там. Данните бяха събрани от космическата сонда "Чандраян 1", на борда на която имаше и българска космическа апаратура. Дистанционно управляемата индийска космическа сонда разполагаше със система на НАСА за откриване на вода чрез засичане на електромагнитното излъчване на минералите по лунната повърхност.
Автор: Албена Иванова
Откритията са в рамките на проекта Blue ice /Син лед/. За да се осъществи експериментът, на 18-ти юни към Луната бяха изпратени две сонди - Lunar
Reconnaissance Оrbiter /LRO, "Лунен орбитален разузнавач"/ и Lunar CRater Observation and Sensing Satellite /LCROSS/. Първата "бомба" бе изпратена към дъното на кратера. Тя тежеше 2 т и се движеше два пъти по-бързо от куршум. При падането й се вдигна 350 метрически тона лунен прах в стълб от 10 км. След 4 месеца бе пуснат изследователският апарат LCROSS, на стойност 79 млн. долара Той замери облака дим. На борда имаше 3 спектрометъра, които търсеха следи от вода в частиците прах и определяха химическия състав, фотометър и 5 камери, които снимаха до последния миг на живота на апарата. Цялата информация се предаваше веднага на Земята за анализ.
Луната, по мнението на много учени, ще бъде мястото на първите извънземни бази. Търсенето на вода тук е важно и за по-доброто разбиране на еволюцията на Слънчевата система. Най-вероятно там водата се е съхранявала на пластове при падане на комети. Всеки такъв пласт пази хронологията на кометните удари за милиард и повече години. Изучаването им ще проследи историята на Слънчевата система от началото на образуването й. Сега активно се тиражира и хипотезата, че животът на нашата планета е дошъл от Космоса и са го пренесли кометите. Изучаването на водните отлагания може да потвърди или опровергае тази теория.
Преди 2 месеца и първата индийска космическа мисия до Луната откри доказателства на Н2О там. Данните бяха събрани от космическата сонда "Чандраян 1", на борда на която имаше и българска космическа апаратура. Дистанционно управляемата индийска космическа сонда разполагаше със система на НАСА за откриване на вода чрез засичане на електромагнитното излъчване на минералите по лунната повърхност.