Според мексикански учени любовта е временно състояние на организма, което не трае повече от четири години. През първата фаза от влюбването се произвеждат химически съединения, които се разпространяват във всичките неврони, а това кара човека, който е влюбен, да е неспособен да мисли за нищо друго, освен за любимия човек. Любовта обаче не може да я има повече от четири години, дори при най-емоционалните и романтични хора. Психичното състояние на един влюбен може да бъде сравнено с това на един психично болен човек.

Влюбването в един човек става веднъж, вторичните чувства по-скоро са привързаност и сексуално влечение, отколкото любов. Когато един човек е влюбен, той е толкова зает да мисли за обекта на чувствата си, че стана творчески неспособен и работата му не спори. Всички хубави и стойностни неща са създадени след края на една любов, а не в нейния разгар.
Автор: Ралица Солакова