Какъв ли е процентът на българските ученици, знаещи какво се чества на първи ноември?!Днес ние свързваме националните празници, не с нещо съществено от историческа и културна гледна точка, а с личната облага, която съумяваме периодично да извличаме.Все пак никой не би се отказал от това да прекара цял ден в лентяйство или пък във вършене на несъстоятелни неща и то без да понесе каквито и да е последствия.Случая разбирайте-отсъствия и евентуалното мърморене и кръстосан разпит на някой загрижен учител.Не целя да обидя или обвиня никого и апелирам към онези, които намерят себе си в горните редове, да не приемат твърде лично написаното.Това е просто една равносметка.А равносметката сама по себе си е хубаво нещо.Хубаво е от време на време да преосмисляме живота си, да обърнем внимание на хората, които по една или друга причина са част от него .Често мислим за приятелите си,за близки, за роднини, за любимия човек, но колко ли често ни се случва да се замислим за нашите учители.За хората, които редом с родителите ни се борят за това от нас да излязат добри и свестни личности.Умишлено не акцентирам върху образованието, поне не на този етап, защото истински стойностният човек е не този с безбройните дипломи , опиянен от постигнатия успех, а трезвомислещият, чиято душа е изпълнена с доброта, способна да компенсира за всичко лошо и грозно по този свят.

Едва ли някога сме се замисляли какво представлява живота на един средностатистически учител в България.Едва ли ни е правило впечатление, колко малък е броя на „кандидатите” да учат педагогика или пък българска филология, а и още по-малко вероятно е да срещнем млад човек, чиито амбиции да са пряко свързани с образователната сфера.Днес ние искаме да бъдем всичко друго, но не и учители.Все по-малко са хората, които поставят личното удовлетворение от добре свършената работа, пред полагаемото се възнаграждение.Днес ние работим единствено за пари.Днес нашата дейност е антиобществена.Днес ние си служим с измами и подкупи.Днес ние позволяваме на обществото ни да изгние стимулирайки корупцията.Днес ние крадем от другите, но утре последиците ще бъдат за наша сметка.

Знам, че ви омръзна от „днес”.Знам, че искате вече да идва утре, знам, че искате бъдеще.Но бъдещето ни зависи от самите нас.Пътя е наш, изборите които правим-също, но нека не забравяме, че те нашите учители ще бъдат до нас и ще ни напътстват с нужда или без, с желанието да създадат във физическото ни Аз, духовното Аз.Учителите или онези хора, които са избрали да бъдат такива напук на опорочената ни държавност и безумията, които на всички нас се налага да търпим.
Автор: Tsveti