Нормално е, когато човек избира домашно животно, да намира в негово лице вид приятел. Точно затова в желания ни домашен любимец можем да открием черти от самите-нас - "не можеш да видиш в другия това, което го няма в теб", както се казва...
Честно казано, не мога да подкрепям тезата, че ако някой си гледа хлебарка, тарантула или змия, то прилича на нея. Вероятно не, но изборът му е бил неслучаен. За да се грижиш за това животно и да му се наслаждаваш, определено трябва да виждаш в него нещо красиво и приятно. От друга страна, ако много съскаш у дома пред терариума, може да се позабравиш някой път извън него. Шегувам се. Но не е изключено.
Най-близките в йерархията до човека, са кучетата и котките, защото са бозайници с малко по-пригоден към човешки условия интелект. Това е така, защото кучето е било първото опитомено домашно животно, и то хиляди години преди Новата ера. Нормално е след толкова време заедно да сме се скопирали един-друг. Звучи крайно като твърдение, но е факт. Когато живееш с някого, заприличваш на него и обратно. Това се дължи на стремежа да контактуваме така, че да се разбираме. Затова неслучайно имаме сходен темперамент с този на домашния си любимец.
Разбира се, тук не говорим за стада и ферми, а за онази пухкава топка и приятелска опора, която сме избрали да живее при нас и сме поели отговорността да се грижим за нея, почти както се грижим за себе си. Общият живот заформя общи навици и начин на разбиране, от където идват и сходните прояви на характера, а за външните прилики ... е израз на подсъзнателно влечение към себеподобно в избора си на животно. Така или иначе, нищо не е случайно :)