Мобилните телефони са ежедневие, но все още се разисква по въпроса, доколко са удачни в клас. Уж от само себе си се разбира, че когато сме на среща, кино, на лекция,е редно да изключваме мобилните си телефони и е нормално така да възпитаваме и децата си.
На практика обаче не се получава точно така - в някои училища е напълно нормално учениците да говорят от мобилните си телефони по време на час, понякога и с родителите си.
Защо се получава така?
Редно е на една от първите родителски срещи още да се постави въпросът за носенето на мобилни телефони в училище и за разговорите и да се достигне до консенсус, който ще задоволи и родители, и учители, и ученици така, че обстановката в училище да се спокойна.
Всеки родител се чувства по-спокойно, ако има връзка с детето си по всяко време, въпросът е от каква възраст да се носят мобилни телефони.
Първокласниците, които се водят и взимат от училище очевидно нямат крещяща нужда от мобилен телефон. Ако нещо се наложи, винаги може да се звънне на учителката.
С по-големите ученици, коио се придвижват сами до училище, до занималнята, до извънкласните занимания или дома е необходима мобилна връзка.
Мобилните телефони няма да създават такъв проблем на учителите с дисциплината, ако и родители, и учители, и ученици спазват някои прости правила.
В час не се говори. На родителите може да им се даде разписание на часовете, което да съблюдават и да звънят на децата си само когато знаят, че са в междучасие. Не е редно да се задължават по-малките да изключват телефоните си, защото често след това забравят да ги включат и майките им се побъркват, ако нямат връзка с детето си.
Есествено учителите трябва да дават личен пример и да използват мобилните телефони само през междучасието - иначе дори няколко триминутни разговора разпокъсват учебния процес, разконцентрират децата, а и дават лош пример.
Не трябва да се дават скъпи мобилни телефони на учениците. Няколко логични довода за това:
- Децата няма да се изкушават да играят на игри на телефона по време на час и внимават повече в предавания материал.
- Учениците няма да слушат музика постоянно - по време на час и докато пресичат улицата.
- Няма да решават да правят снимки и клипчета, когато им хрумне.
- Ако ученикът изгуби мобилния си телефон, няма да е голям проблем.
- Ако го изпусне в тоалетната - също /често се случва/.
- По-големите няма да се съблазняват от функциите на мобилния телефон и няма да решат да си го присвоят, като преди това ступат притежателя му.
- Детето ще избира приятелите си не по това какъв телефон имат.
Когато пораснат и станат наистина отговорни /а отговорността се възпитава/, може да им поверите по-хубави и скъпи телефони, с повече функции, които да използват разумно.
Автор: Албена Иванова
На практика обаче не се получава точно така - в някои училища е напълно нормално учениците да говорят от мобилните си телефони по време на час, понякога и с родителите си.
Защо се получава така?
Редно е на една от първите родителски срещи още да се постави въпросът за носенето на мобилни телефони в училище и за разговорите и да се достигне до консенсус, който ще задоволи и родители, и учители, и ученици така, че обстановката в училище да се спокойна.
Всеки родител се чувства по-спокойно, ако има връзка с детето си по всяко време, въпросът е от каква възраст да се носят мобилни телефони.
Първокласниците, които се водят и взимат от училище очевидно нямат крещяща нужда от мобилен телефон. Ако нещо се наложи, винаги може да се звънне на учителката.
С по-големите ученици, коио се придвижват сами до училище, до занималнята, до извънкласните занимания или дома е необходима мобилна връзка.
Мобилните телефони няма да създават такъв проблем на учителите с дисциплината, ако и родители, и учители, и ученици спазват някои прости правила.
В час не се говори. На родителите може да им се даде разписание на часовете, което да съблюдават и да звънят на децата си само когато знаят, че са в междучасие. Не е редно да се задължават по-малките да изключват телефоните си, защото често след това забравят да ги включат и майките им се побъркват, ако нямат връзка с детето си.
Есествено учителите трябва да дават личен пример и да използват мобилните телефони само през междучасието - иначе дори няколко триминутни разговора разпокъсват учебния процес, разконцентрират децата, а и дават лош пример.
Не трябва да се дават скъпи мобилни телефони на учениците. Няколко логични довода за това:
- Децата няма да се изкушават да играят на игри на телефона по време на час и внимават повече в предавания материал.
- Учениците няма да слушат музика постоянно - по време на час и докато пресичат улицата.
- Няма да решават да правят снимки и клипчета, когато им хрумне.
- Ако ученикът изгуби мобилния си телефон, няма да е голям проблем.
- Ако го изпусне в тоалетната - също /често се случва/.
- По-големите няма да се съблазняват от функциите на мобилния телефон и няма да решат да си го присвоят, като преди това ступат притежателя му.
- Детето ще избира приятелите си не по това какъв телефон имат.
Когато пораснат и станат наистина отговорни /а отговорността се възпитава/, може да им поверите по-хубави и скъпи телефони, с повече функции, които да използват разумно.