Бухово и Перник стават университетски средища

Бухово и Перник - тези две места неподозирано дори и за себе си  се оказаха с потенциал да се превърнат в университетски средища, след като Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет им разреши да отворят висши училищ

Бухово и Перник - тези две места неподозирано дори и за себе си  се оказаха с потенциал да се превърнат в университетски средища, след като Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет им разреши да отворят висши училища.

Кой и как в Бухово ще сее просвета? От страницата на агенцията става  ясно, че частното висше училище носи странното име "Специализиран  университет за дистанционно обучение". Това  звучи като образователна абракадабра за закъсали  кандидат-студенти, неуспели да се проврат и на шесто класиране в СУ, където за някои специалности вече търсят студенти със свещ. На този фон, при тоталния демографски срив, обрекъл легитимните университети на битка със зъби и нокти за всяка бройка, дори само кандидатстването в подобен университет  е леко съмнително. Независимо кой държи  дистанционното  на обучението, дипломата от него най-вероятно също ще бъде силно дистанцирана от  всякакви академични стандарти.

Наскоро се пръкна и още едно висше училище - този път в Перник. То носи претенциозното име "Европейски политехнически университет" независимо, че пернишката политехника отдавна е отишла в историята барабар с цялата му промишленост.

Как всъщност се стига до одобрението на подобни висши училища, при положение, че в страната има 51 ВУЗ-а изнемогващи за студенти? Според националната агенция за оценяване и акредитация има няколко критерии. Първият сред тях е университетът да има формулирана мисия и да работи в съответствие с целите й.  Друг формален критерий  е работната площ, полагаща  се на всеки студент.  Единственият що годе сериозен критерий до момента беше броят на хабилитираните преподаватели във висшето училище, които работят на трудов договор.

Въпреки че критериите са доста формални, на базата на площта и липсата на хабилитирали лица агенцията все пак е порязала мераците на кюстендилци да се видят  с висше икономическо училище в града. Пловдивчани пък два пъти  са се опитвали да се сдобият с колеж по администрация, който всеки   път е  бивал отхвърлян.  Не е допуснат и колеж по екология и опазване на околната среда. Агенцията обаче е сложила параф в  граа на тепетата да бъде открито
частно висше  богословско училище. В момента благословия чака и още един проект със странно местоположение - колеж по туризъм в Сапарева баня.
На какво се надява държавата като дава благословията си на подобни проекти? Дали ще се намери  държавен университет, който с чисто сърце да признае студентски кредити на някого, обучаващ се в буховския дистанционен?  Дори само имената на някои от въпросните проекти звучат като виц, лошото е само, че  това е виц, под който стои парафът на държавата. Автор: Албена Иванова