И късата пола падна...

Най-после Министерство на образованието, младежта и науката забрани неприличното облекло в училище. Заедно с ограничението на продажбата в училищните лавки и бюфети на вредни закуски, българското училище ще стане по-приятно и сигурно място,  къд

Най-после Министерство на образованието, младежта и науката забрани неприличното облекло в училище. Заедно с ограничението на продажбата в училищните лавки и бюфети на вредни закуски, българското училище ще стане по-приятно и сигурно място,  където   учениците прекарват 2/3 от деня.
С постановление N 162  на Министерския съвет от 15 септември тази година влязоха в сила специални правила за облеклото и дисциплината в училище. Забранени са къси поли /всяко училище регламентира минималната позволена дължина/, големи деколтета, тежки колиета, грим и лак за нокти. Дрехите трябва да са спретнати и чисти.  Момчетата не бива да имат дълги коси, а на  момичетата им е забранен бретон, който пада над очите.
Освен приличен външен вид, докато са в сградата на училището, на подрастващите им е забранено д пушат, да пият алкохол, да употребяват опиати и да играят хазартни игри.  Също така нямат право да прилагат физическо и психическо насилие над съученици и учители и да говорят по мобилния си телефон по време на час.
Дрехите и хубавата външност дават самочувствие особено на тийнейджърите, но това не означава да  отиват на училище като на модно ревю.  Сега децата растат по-бързо, но сигурно с тях расте и глупостта на някои родители. Дано новите разпоредби се спазват.

Що се отнася до униформите, те не бива да се разглеждат от морална гледна точка. Ако едно момиче е решило да се гримира в час по математика, очевидно в този час това е най-интересното за него и жалко за учителя и за момичето. Ако едно дете изпитва желание да се съревновава с гардеробите на съучениците си, вероятно не е намерило начин  да побеждава със собствени постижения. Жалко за родителите, които не са му вдъхнали увереност, че на едни красиви очи подхожда и евтина блуза,  стига да е в подходящия цвят, например.  Красотата  е в самите деца, а не в цената на дрехите им. Не трябва да се  въвежда униформа, само защото така се притъпяват социалните различия.
Децата не са еднакви по принцип. Ако униформите прикриват социалното различие, не могат да прикрият различията в интелекта, възпитанието, моралните ценности.  Родителите би трябвало да са работили предварително върху това.

Що се  отнася до  самата униформа , тя не трябва да е  най-ценното  в едно училище. Ако училището е престижно, всеки ще иска да носи отличителните му знаци, включително и униформата.  Не може таваните да капят, мазилката да е изкъртена, преподавателите да не са на нужното ниво и да седнем да мислим за униформи.
Училището трябва да заслужи униформите си, за да може учениците също да ги възприемат като награда за избора си на това училище, а не като лишаване  от правото  им на избор да носят каквото им харесва.  Автор: Албена Иванова