Наричат я "актрисата хамелеон", казват, че е най-интелектуалната и единствената "сериозна" холивудска звезда. В същото време Мерил Стрийп е съвършено нетипичен "продукт" на американската "фабрика за сълзи". Удивителна във всичко, достолепната днес дама проявява своята неортодоксалност още в детството си.
Баща й Хари II Стрийп е фармацевт, а майка й - Мери Стрийп - художничка. Има двама по-малки братя. Дедите й са испански евреи, които емигрират в Холандия през XV век. Попадайки в новата си родина, не знаят и дума от езика на местните и започват да се подписват в чертичка - оттук идва и фамилията, Стрийп.
Бъдещата гранд-дама на Холивуд никога не е била отличничка. Дори я изхвърлят от неделното училище за хулиганско поведение - Мерил пародира учителите , с което вбесява възрастните и кара съучениците й да се заливат от смях.
Ролите изиграни от нея на сцената на самодейния театър, явно не са достатъчни, за да утолят страстта й към превъплъщения.
Преобразявайки е външно /изрусява косите си и заменя очилата си с контактни лещи, / девойката променя и името си - от безличното Мери-Луис се получава неповторимото Мерил, с което посреща и носи славата си.
Мерил Стрийп получава превъзходно образование в престижните колежи Васар и Дартмут, където учи моден дизайн и сценично майсторство. След това постъпва в Йейлския университет в специалност "драма". Нестандартният характер, дръзката й външност и изключителният актьорски талант на младата жена неизбежно предизвиква раздразнение и завист у състудентите й. След като никак не й върви в отношенията с връстниците й, тя хвърля всички сили в учене и работа - пробва се като художник на сценични костюми, играе в театъра, продължава заниманията си по пеене.
През 1975 г. звездата получава диплома от Йейлския университет, а същата година на Коледа й предлагат да участва в пиесата на Шекспир "Мяра за мяра" в Ню Йорк. Ролята на Ангела изпълнява 40-годишният Джон Казал - по-възрастен от начинаещата актриса с 13 години, не особено красив, затворен в себе си и женен. Не е ясно какво намира у него атрактивната Мерил, но така или иначе няколко месеца след запознанството им само работното място вече е тясно за бясно разразилите се чувства между двамата. Джон се разделя с жена си, но без да се разведе официално. Със Стрийп заживяват заедно, озарени и отдадени на неочаквано споходилото ги велико чувство. Щастието им обаче не продължава дълго. Скоро Мерил научава за страшната диагноза, поставена от лекарите на възлюбения й - злокачествен тумор на костната тъкан. Казал гасне буквално пред очите й. Младата жена се превръща в негов Ангел Хранител в живота. Грижи се за Джон в болницата, развеселява го и поддържа духа му доколкото може. Остават му не повече от три месеца живот, когато Мерил е принудена да го остави, за да замине за снимки на минисериала "Холокост" в Австрия. Казал умира едва седмица след отпътуването й, на 12 март 1978 г. на 42-годишна възраст...
Не минава и месец, когато вдовицата на починалия актьор прелита от далечна Калифорния и като вихър влетява в дома му в Ню Йорк, където живее Мерил. Бясна, г-жа Казал я гони от апартамента, без да й позволи да вземе дори най-нужните си лични вещи, дори снимките и малките любими сувенири, които й напомнят за Джон.
Останала без покрив, бъдещата звезда приема предложението на брат си да се засели временно в ателието на приятеля му, 31-годишния скулптор Доналд Гъмър, който точно в този момент прекарва дълга ваканция в чужбина. Става така, че Мерил и той започват да си пишат почти без да се познават. Виждали са се един-единствен път, съвсем мимоходом. Сега, чрез дългите писма, които си разменят, двамата се опознават и харесват все повече и повече. Домакинът се връща неочаквано рано и, както ще признае по-късно, е стъписан, виждайки своята гостенка - крехка, измъчена, но едновременно с това силна жена. Сприятеляват се и продължават да делят един покрив заедно. Разговорите им са безкрайни, изпълнени с взаимно разбирателство и топлота. Впоследствие Гъмър сам ще изработи паметник на първата незабравима любов на Стрийп - актрисата ще трябва само да измисли надписа на надгробната плоча: "На любимия ми Джон".
Два месеца след завръщането на Дон той и Мерил се женят в Кънектикът. "Сякаш небесата ми изпратиха Доналд. Той е най-разкошният подарък, който някога съм получавала," признава Голамата дама на световното кино.
1979 г. е триумфална за Стрийп във всяко едно отношение. Грабва първия си "Оскар" за главната женска роля в лентата "Крамер срещу Крамер", а на 14 ноември се ражда синът й, когото наричат на името на повечето мъже в рода - Хари IV . Втората рожба /дъщерятя Мери/ и вторият "Оскар" /за "Изборът на Софи" / за Мерил също се появяват почти едновременно. В промеждутъците между кинохитовете, които прави, Стрийп успява да роди още две дъщери - Грейс и Луси.
Есествено е всички да се интересуват как тази крехка жена успява едновременно да бъде велика актриса и да се грижи и възпитава четири деца.
"Господ уравновесява всичко. С възрастта децата стават тви приятели", така обяснява нещата актрисата.
Първата трагична любов на Мерил силно повлиява, както на характера й, така и на начина, по който тя се грижи за близките си. И до ден днешен не може да забрави как заради работата си не успява да бъде до Джон в последните дни от живота му. Затова рядко се съгласява да снима дори с любимите си режисьори, ако се налага да отсъства повече от две седмици от къщи.
По повод 60-годишния си юбилей /род. 22.6.1949 г./ Мерил Стрийп усмихната си спомня думите на канадската рокпевица Джони Митчъл:" Щастието е най-доброто лекарство против старостта".
Автор: Албена Иванова
Баща й Хари II Стрийп е фармацевт, а майка й - Мери Стрийп - художничка. Има двама по-малки братя. Дедите й са испански евреи, които емигрират в Холандия през XV век. Попадайки в новата си родина, не знаят и дума от езика на местните и започват да се подписват в чертичка - оттук идва и фамилията, Стрийп.
Бъдещата гранд-дама на Холивуд никога не е била отличничка. Дори я изхвърлят от неделното училище за хулиганско поведение - Мерил пародира учителите , с което вбесява възрастните и кара съучениците й да се заливат от смях.
Ролите изиграни от нея на сцената на самодейния театър, явно не са достатъчни, за да утолят страстта й към превъплъщения.
Преобразявайки е външно /изрусява косите си и заменя очилата си с контактни лещи, / девойката променя и името си - от безличното Мери-Луис се получава неповторимото Мерил, с което посреща и носи славата си.
Мерил Стрийп получава превъзходно образование в престижните колежи Васар и Дартмут, където учи моден дизайн и сценично майсторство. След това постъпва в Йейлския университет в специалност "драма". Нестандартният характер, дръзката й външност и изключителният актьорски талант на младата жена неизбежно предизвиква раздразнение и завист у състудентите й. След като никак не й върви в отношенията с връстниците й, тя хвърля всички сили в учене и работа - пробва се като художник на сценични костюми, играе в театъра, продължава заниманията си по пеене.
През 1975 г. звездата получава диплома от Йейлския университет, а същата година на Коледа й предлагат да участва в пиесата на Шекспир "Мяра за мяра" в Ню Йорк. Ролята на Ангела изпълнява 40-годишният Джон Казал - по-възрастен от начинаещата актриса с 13 години, не особено красив, затворен в себе си и женен. Не е ясно какво намира у него атрактивната Мерил, но така или иначе няколко месеца след запознанството им само работното място вече е тясно за бясно разразилите се чувства между двамата. Джон се разделя с жена си, но без да се разведе официално. Със Стрийп заживяват заедно, озарени и отдадени на неочаквано споходилото ги велико чувство. Щастието им обаче не продължава дълго. Скоро Мерил научава за страшната диагноза, поставена от лекарите на възлюбения й - злокачествен тумор на костната тъкан. Казал гасне буквално пред очите й. Младата жена се превръща в негов Ангел Хранител в живота. Грижи се за Джон в болницата, развеселява го и поддържа духа му доколкото може. Остават му не повече от три месеца живот, когато Мерил е принудена да го остави, за да замине за снимки на минисериала "Холокост" в Австрия. Казал умира едва седмица след отпътуването й, на 12 март 1978 г. на 42-годишна възраст...
Не минава и месец, когато вдовицата на починалия актьор прелита от далечна Калифорния и като вихър влетява в дома му в Ню Йорк, където живее Мерил. Бясна, г-жа Казал я гони от апартамента, без да й позволи да вземе дори най-нужните си лични вещи, дори снимките и малките любими сувенири, които й напомнят за Джон.
Останала без покрив, бъдещата звезда приема предложението на брат си да се засели временно в ателието на приятеля му, 31-годишния скулптор Доналд Гъмър, който точно в този момент прекарва дълга ваканция в чужбина. Става така, че Мерил и той започват да си пишат почти без да се познават. Виждали са се един-единствен път, съвсем мимоходом. Сега, чрез дългите писма, които си разменят, двамата се опознават и харесват все повече и повече. Домакинът се връща неочаквано рано и, както ще признае по-късно, е стъписан, виждайки своята гостенка - крехка, измъчена, но едновременно с това силна жена. Сприятеляват се и продължават да делят един покрив заедно. Разговорите им са безкрайни, изпълнени с взаимно разбирателство и топлота. Впоследствие Гъмър сам ще изработи паметник на първата незабравима любов на Стрийп - актрисата ще трябва само да измисли надписа на надгробната плоча: "На любимия ми Джон".
Два месеца след завръщането на Дон той и Мерил се женят в Кънектикът. "Сякаш небесата ми изпратиха Доналд. Той е най-разкошният подарък, който някога съм получавала," признава Голамата дама на световното кино.
1979 г. е триумфална за Стрийп във всяко едно отношение. Грабва първия си "Оскар" за главната женска роля в лентата "Крамер срещу Крамер", а на 14 ноември се ражда синът й, когото наричат на името на повечето мъже в рода - Хари IV . Втората рожба /дъщерятя Мери/ и вторият "Оскар" /за "Изборът на Софи" / за Мерил също се появяват почти едновременно. В промеждутъците между кинохитовете, които прави, Стрийп успява да роди още две дъщери - Грейс и Луси.
Есествено е всички да се интересуват как тази крехка жена успява едновременно да бъде велика актриса и да се грижи и възпитава четири деца.
"Господ уравновесява всичко. С възрастта децата стават тви приятели", така обяснява нещата актрисата.
Първата трагична любов на Мерил силно повлиява, както на характера й, така и на начина, по който тя се грижи за близките си. И до ден днешен не може да забрави как заради работата си не успява да бъде до Джон в последните дни от живота му. Затова рядко се съгласява да снима дори с любимите си режисьори, ако се налага да отсъства повече от две седмици от къщи.
По повод 60-годишния си юбилей /род. 22.6.1949 г./ Мерил Стрийп усмихната си спомня думите на канадската рокпевица Джони Митчъл:" Щастието е най-доброто лекарство против старостта".