Ако разсъждаваме върху думата “малодушие”, ще стигнем до извода, че тя съдържа в себе си някакъв недостиг, известна малоценност. Душата е малка, дребна, почти невидима, неумела, незнаеща и поради това трудно изявяваща се.
А ето какъв е малодушният човек:
- Той е срамежлив и стеснителен, не обича да говори за себе си, дори скромността му е твърде…скромна.
- Затруднява се да изрази чувствата, мненията и убежденията си. Ако се наложи да го стори, прави го неясно, мънка и избягва конкретността.
- Не заема открита позиция, макар и вътре в себе си да се чувства недоволен и подтиснат.
- Поставя себе си в услуга на другите, а после се сърди и изпитва гняв.
- Често се извинява за дреболии и се смята за твърде толерантен.
- Не умее да казва “не”, а предполага, че другите “от само себе си” са наясно от какво се нуждае.
- Чувството му за хумор е твърде оскъдно, затова и схваща чуждото като обида.
Всъщност това са описания, които не подхождат на душата: по замисъл на създателя тя е тъкмо обратното – величава, нематериална и поради това безгранична. Ето какаъв човек е този, който не държи душата си в затвор:
- Способен е да отстоява мненията и убежденията си, не се притеснява да изразява чувствата си. Не наранява чуждите чувства.
- Не се страхува да отказва, ако предложението, което са му отправили не му харесва.
- Уважава себе си и си има доверие, затова и уважава чуждите права и достойнства.
- Чувства се удобно в голяма група от хора и може да се изразява без притеснения пред публика.
- Обича да се шегува и умее да разсмива останалите.
- Лесно взима решения на основата на собствената си преценка.
Малодушието не е природна даденост. То, както и други “програми”, може да бъде поправено. За целта се изискват силно желание, добра стратегия и усилия за промяна. Тя може да започне с признаването и употребата на следните права:
- Свободата да се изразяваш, дори и мнението ти да се различава от това на останалите. Помни, че различието, а не еднаквостта е крачка към напредъка.
- Да си независим. Няма роб, който да обича оковите си.
- Да правиш грешки. Всеки проблем е скрита възможност.
- Да казваш “не”, без да се чувстваш виновен. Да отказваш е дори по-лесно, отколкото да се съгласяваш.
- Да променяш свободно мнението си според ситуациите.
- Да чувстваш и изразяваш отрицателни емоции – това също може да се направи, без да е обидно за останалите хора.
А сега и моето предложение: ако всеки ден упражнявате по едно от тези права, не след дълго ще се превърнете от малодушен във великодушен. Едва тогава ще погледнете на света около вас с други очи. И вярвам, че гледката ще ви хареса, защото ще сте станали богати… с възможности.
Автор: Александър Ненов
А ето какъв е малодушният човек:
- Той е срамежлив и стеснителен, не обича да говори за себе си, дори скромността му е твърде…скромна.
- Затруднява се да изрази чувствата, мненията и убежденията си. Ако се наложи да го стори, прави го неясно, мънка и избягва конкретността.
- Не заема открита позиция, макар и вътре в себе си да се чувства недоволен и подтиснат.
- Поставя себе си в услуга на другите, а после се сърди и изпитва гняв.
- Често се извинява за дреболии и се смята за твърде толерантен.
- Не умее да казва “не”, а предполага, че другите “от само себе си” са наясно от какво се нуждае.
- Чувството му за хумор е твърде оскъдно, затова и схваща чуждото като обида.
Всъщност това са описания, които не подхождат на душата: по замисъл на създателя тя е тъкмо обратното – величава, нематериална и поради това безгранична. Ето какаъв човек е този, който не държи душата си в затвор:
- Способен е да отстоява мненията и убежденията си, не се притеснява да изразява чувствата си. Не наранява чуждите чувства.
- Не се страхува да отказва, ако предложението, което са му отправили не му харесва.
- Уважава себе си и си има доверие, затова и уважава чуждите права и достойнства.
- Чувства се удобно в голяма група от хора и може да се изразява без притеснения пред публика.
- Обича да се шегува и умее да разсмива останалите.
- Лесно взима решения на основата на собствената си преценка.
Малодушието не е природна даденост. То, както и други “програми”, може да бъде поправено. За целта се изискват силно желание, добра стратегия и усилия за промяна. Тя може да започне с признаването и употребата на следните права:
- Свободата да се изразяваш, дори и мнението ти да се различава от това на останалите. Помни, че различието, а не еднаквостта е крачка към напредъка.
- Да си независим. Няма роб, който да обича оковите си.
- Да правиш грешки. Всеки проблем е скрита възможност.
- Да казваш “не”, без да се чувстваш виновен. Да отказваш е дори по-лесно, отколкото да се съгласяваш.
- Да променяш свободно мнението си според ситуациите.
- Да чувстваш и изразяваш отрицателни емоции – това също може да се направи, без да е обидно за останалите хора.
А сега и моето предложение: ако всеки ден упражнявате по едно от тези права, не след дълго ще се превърнете от малодушен във великодушен. Едва тогава ще погледнете на света около вас с други очи. И вярвам, че гледката ще ви хареса, защото ще сте станали богати… с възможности.