Facebook манията – начин на живот или загуба на време

Социалната мрежа Facebook сериозно навлезе в живота ни. Малко са хората, които нямат регистрацията в сайта и всеки ден стават все по-малко. Всеки е чул поне веднъж въпроса “А ти имаш ли регистрация във Facebook?”, ако отговора ти е отрица

Социалната мрежа Facebook сериозно навлезе в живота ни. Малко са хората, които нямат регистрацията в сайта и всеки ден стават все по-малко. Всеки е чул поне веднъж въпроса “А ти имаш ли регистрация във Facebook?”, ако отговора ти е отрицателен, следва учуден въпрос “Защо нямаш?”. И така лека полека всеки си прави регистрация, за да угоди на другите и за да не изостава от останалите. Все пак Facebook е добре развита из целия свят социална мрежа, която помага да поддържаме контакти с приятелите си и познатите, които не сме виждали от седмици/месеци/години, но във всеки един момент благодарение на сайта знаем къде са, с кого са и виждаме актуалните им снимки.

Идеята на Facebook е да си приятел само с хората, които наистина познаваш, но това вече не се спазва особено. Всеки, който има регистрация, знае, че поне веднъж седмично се получава покана за приятелство от съвсем непознат човек, който или иска повече приятели, или иска да рекламира нещо. Има много фенове, които правят fake регистрации на любимците си (било то певци, групи, DJ и пр. ), сприятеляват се с много хора и правят мащабни реклами – нови песни, клипове, участия, клюки и т.н.
Затова във Facebook вече не е нужно да търсиш приятели, те сами те намират и ти се “натрисат”. А и само да добавиш един истински приятел, ще те добавят и други твои познати, които са те видели чрез общия ви приятел.
Другото неприятно при приемането на непознати приятелства е постоянния рекет за посещение на разни сайтове, за гласуване еди къде си, за призив да станеш фен на еди коя си личност, на не знам си коя група и т.н. Така неусетно може да станеш приятел с всички от хай-лайфа или по-скоро с техните измислени профили. Затова пълен игнор на всеки, когото не познаваш и не искаш да познаваш.

Около Коледните и Великденските празници, например, има друга мания, която за повечето посетители на сайта е много досадна. Масовото колекциониране на елхички, например. Никой не знае каква е идеята на това нещо, но всеки ги събира, разпраща ги, призовава хората и те да се включат, но защо .. не се знае. Около Великден се повтаря същото, но елхичките вече са великденски яйчица.

Каузите са нещо хубаво, но 99% от тях си остават само в интернет пространството. “Да защитим бездомните кучета”, “Да протестираме пред Полското посолство за връщането на децата на България”, “Да защитим природата ни”, “Да се обединим и да спасим зелените площи” и пр. Хубави каузи, но защо остават само във виртуалното пространство? Какъв е смисълът една група да има 1000 души, които проста са се включили в нея, но никога не биха си мръднали пръстта да направят нещо по въпроса? А и повечето, които са във въпросните групи, са футболни фенове(хулиганчета), които търсят къде да отидат и да се сбият, уж, за да помогнат на родината си.

Около изборите също имаше отвратителен наплив на покани за подкрепа на личности, партии, виждания. Всеки ден се получаваха нови и нови покани за влизане в група, която подкрепя някоя партия. Много хора влизаха в тези групи, но колко от тях наистина гласуваха за тези партии и колко всъщност имаха нужните години, за да го направят?

Ненужните приятели ни пречат не само когато изпращат досадни покани и quiz-ове, но и когато пълнят страницата ни с ненужно инфо. Дали всеки се интересува, че в момента Иван Иванов е тъжен или че Мария Петрова е скъсала с гаджето си, или че Стефка Иванова е болна, или че Димитър Георгиев отива да яде ? Не мисля .. затова е хубаво да имаш малко, но истински приятели и познати, за които наистина ти пука и те интересува какво става с тях. И които не са толкова превзети, че да пишат всяко нещо, което правят в реалния си живот. И не пълнят страницата ти с псевдо-стихотворения, които по-скоро са смешни, отколкото трогателни и хубави.

Quiz-овете във Facebook са мания. Всеки може да си направи някакъв и отговорите са такива, каквито той реши. Тоест тези тестове са напълно безмислени. Няма да ти покажат нещо ново за теб, което не знаеш и е истина. Е да, друго си е да разбереш какъв зеленчук си, на коя фолк дива приличаш, кой мъж те желае, в какъв филм трябва да участваш, как ще се казва бъдещето ти гадже, какъв секс обичаш да правиш, фен ли си на продължителните връзки и все такива тестове, които просто взимат от времето ти. Ако имаш повече в излишък, няма лошо да си правиш разните quiz-ове и да се забавляваш на резултатите, които излизат.

Да обобщим плюсовете и минусите на тази просперираща социална мрежа:

+ добавяш всичките си приятели и познати и не губиш връзка с тях
+ намираш чрез общи приятели, хора които не си виждал/а от години, но си се сещал/а за тях и ти липсват поне малко
+ знаеш къде са приятелите ти, какво харесват, кои заведения посещават, къде са били на море и т.н, тоест знаеш клюките около тях, а някои хора обичат тези неща
+ приятна “загуба на време”, докато си чатиш, правиш quiz-ове, търсиш интересни снимки, които да качиш и търсиш стари приятели в search-а

- прекарваш прекалено много часове във Facebook, но не можеш да престанеш
- ако нямаш регистрация в сайта те мислят за задръстен и постоянно ти повтарят да си направиш
- когато си направиш, вместо да те добавят само твои приятели, те добавят “сульо и пульо”
- постоянно те зариват с quiz-ове и покани за групи или да станеш фен на някого/нещо
- всеки ден получаваш някакви неща, свързани с Facebook игри, които ти нито играеш, нито си чувал за тях
- далечни познати знаят къде си бил на море, с кого, кога и т.н, неща, които може да искаш да знаят само познатите ти, но рег-неш ли се веднъж, всеки разбира всичко

Така или иначе Facebook вече е навлезнал дълбоко в живота ни, едни го харесват, други не могат без него, а трети го мразят. Всеки сам избира дали да се възползва от услугите на сайта или да стои настрана. Дали да излезе с приятелите си навън или да седят и да си пишат онлайн, да се “ръчкат”, да правят quiz-ове и да се смеят и обсъждат отговорите. Автор: Ралица Солакова