Клюките не са нещо лошо и това да клюкариш всъщност е нещо човешко. До този извод е стигнал социален психолог. Той твърди, че именно тези черти са едни от малкото, които ни отделят от останалите същества на земята и са спомогнали да развием умението си да говорим и общуваме помежду си. Езикът ни се е развил, за да може да общуваме и да споделяме новата информация, която сме разбрали, т.е клюките.
В днешно време хората мислят, че клюкаренето е нещо лошо и непристойно, но то всъщност е помогнало на хората да изградят богати, големи и сложни общества, такива каквито при животните липсват.
Една клюка дава информация за цели 100 000 хора, които ние дори не сме виждали. Учен е изследвал 300 доброволци и видял, че 80% от взаимодействията с другите са именно обмяната на информация или с други думи клюкаренето. Той смята, че човек не би губил толкова време от живота си с нещо, което не е смислено, а в случая това е важно за еволюцията ни. При маймуните например също има социално общуване и те знаят много едно за друго. Именно заради това те имат сложни и богати общества. При тях обаче говорят липсва и те могат само да наблюдават, затова те се вместват в групи до 50 маймуни.
Автор: Ралица Солакова
В днешно време хората мислят, че клюкаренето е нещо лошо и непристойно, но то всъщност е помогнало на хората да изградят богати, големи и сложни общества, такива каквито при животните липсват.
Една клюка дава информация за цели 100 000 хора, които ние дори не сме виждали. Учен е изследвал 300 доброволци и видял, че 80% от взаимодействията с другите са именно обмяната на информация или с други думи клюкаренето. Той смята, че човек не би губил толкова време от живота си с нещо, което не е смислено, а в случая това е важно за еволюцията ни. При маймуните например също има социално общуване и те знаят много едно за друго. Именно заради това те имат сложни и богати общества. При тях обаче говорят липсва и те могат само да наблюдават, затова те се вместват в групи до 50 маймуни.