Тук ще говорим за някои неща, които са или нашенски или за типични за нас. От домашната ракия, през бездомните кучета до Илиянци. Let`s go.

Да започнем статията с нещо хубаво – нестинарството. Това е един от най-красивите и древни езически обичаи на Балканите. За разлика от другите народи, които леко стъпват върху жаравата и се страхуват да не се опарят, ние българите, смело танцуваме отгоре и.

Няма как да не споменем и нещо 100% българско, а именно българките. Едни от най-красивите жени на планетата. Ако не бяха красивите ни жени, до сега всички мъже да са си потърсили щастието в чужбина. Но засега нежната половина ги държи тук в родината ни.

Домашната ракия – има ли по-хубаво от това? Седиш си на масичката, мезенцето е на лице, съседите са около теб и си говорите и сърбате от този вълшебен елексир. А и когато ракията е направена лично от теб, по-хубаво не може и да бъде. Все пак със салатка и мезе си върви ракията, а не джин, уиски или нещо подобно.

Баничка (с или без боза) – мазната баничка с бозичката, ето на това му викам аз вкусна закуска(но също така мазна и калорична). Ядат я всички – от бедни пенсионери до богаташчетата, които карат Ролс Ройс, Бентли и пр. гъзарски колички.

Нека споменем и нещо не така приятно за окото. Некролозите. Важно е да почитаме мъртвите, да ходим на гробища, да палим свещички за тях, но не може да отречете, че не е приятна гледка на всяка спирка, на всяка ограда да има некролози. Дори по едно предаване даваха как са лепели некролози по оградата на детска градина.. е, бива ли такова нещо? Трябва да си има специални места около гробищата, където опечалените роднини и приятели да могат да сложат некролога на близкия си човек. Но нека тези места не са навсякъде...

Бездомните кучета .. макар че за мен те не са проблем, ще пиша и за тях, защото за % от населението те са всъщност сериозен проблем. Кучетата са навсякъде, спор няма. Някои от тях са освирепели, спор няма. Някои от тях хапят хората уж без причина, спор няма .. или има всъщност, защото причина винаги има. Може да е нещо, което няма как да се промени, но причина за кучето има. Защо хапят бабички? Защото носят бастуни, които им напомнят за пръчките, с които някои говеда са ги били от нямане на работа. Както и да е, има и хора, които не ги харесват. Дано Екоравновесие оправи нещата в скоро време по хуманен начин.

Нека след тези две неща, които не говорят добро за нас, споменем човек, който заслужава нашето уважение – Георги Иванов. Това е един от първите космонавти в цял свят. Той не е успял да стъпи на Луната(то всъщност не се знае дали някой е успял наистина да стъпи там), но пък е летял в Космоса през далечната 1979 година.

По-нагоре споменахме ракията, сега е време да споменем и шопската салата. Това е най-простата и обикновена салата, но и най-вкусната, нали? Другите разновидности на салатите пасти да ядат пред нашата си.

Ядене, пиене.. следват и сочните български псувни. Особено по пътищата и стадионите.. леят се из ведро и са все разнообразни. То не е споменаване на майки, лели, баби, абе цялото родословие е уважено. Просто езикът ни е толкова богат, благодарение на псувните, че цена няма(чиста ирония вкарвам тук).

Тунинговането на прочутите голфове и останалите вехтории. Ние българите винаги обираме боклуците на европейците, но не само ги взимаме, ами и успяваме криво-ляво да ги съживим. Къде другаде има голф, който е така тунингован, че и новите спортни модели могат да му завидят ? Друго си е да си купиш старата кола, да я закараш на кварталния безименен майстор и той да направи от грозното пате красив лебед.

Айде да се върнем на селяндурщината... и да споменем любимият ни спорт – чоплене на семки. В люпенето на семки няма нищо лошо, нали затова ги има и ги продават, но да люпиш безцеремонно някъде навън, в парка, на стадиона, по улиците и после да си тръгнеш, оставяйки боклука, е доста .. нагло и селско. Поне като чоплим семки нека си събираме шлюпките някъде, било то в салфетка или където намерим за добре.

Опашките и задръстванията. Навсякъде има опашки и задръствания, но ние сме първенци и спор няма. На всеки се случва да виси всеки ден някъде от 10 до 30 минути, според късмета му. Я в МОЛ-а в някой магазин, я на Евлоги Георгиев в поредното задръстване.. просто места, където човек може да си прекара част от деня има много и то са все .. претъпкани с изнервени от чакане хора. Чакането по опашки има и един плюс – може да обсъдиш сериалите, политиката, младежта със съседите по съдба.

Да завършим с нещо не така българско, намира се в България, ама по-скоро произходът му е китайски. Да, говоря за Илиенци. Там човек може да намери всичко – от храна и дрехи до последните писъци в бялата и черна техника. Там е заринато от “оригинални” тениски и обувки на Adidas, Puma, Nike и каквото още се сетиш. А какво по-хубаво да си купиш “оригинална” дрешка за 20тина лева ?

Както Софи Маринова пее в една своя песен – Маде, Маде, Маде ин Булгария ...
Автор: Ралица Солакова