През 1974 г. селяни, които копаят кладенец близо до днешния китайски град Сиан, изваждат от пръстта глинени фигури и проправят път към едно от най-великите археологически открития на всички времена.

     Теракотената  армия е абсолютна сензация –  около 8000 фигури на воини и коне в естествена големина са заровени през 210 г. пр.Хр. като „призрачна армия”, която да брани гробницата на Първия император. За нея не споменава в нито един исторически източник и веднага след като е заровена, тя е забравена под земята за цели 2000 години.

     Първият император Цин Шъ Хуан Ди, владетел на Цин, обединил Китай и построил Великата китайска стена, превръща огромната територия от враждуващи царства в сърцевината на днешната единна държава. Още по-удивително е, че всичко се случва за по-малко от десет години (230 – 221 г. пр.Хр.) – десетилетието, което според мнозина е най-значимото в хилядолетната китайска история. Първият император е блестящ и безмилостен владетел, обзет от параноя и неистово желание да господства и в отвъдния свят така, както и на земята. Затова гробницата му трябва да има символична стойност и да бъде отражение на материалния свят, на „всичко под небето”, което е под властта на владетеля.

     Огромната гробна могила на Първия император крие цял един призрачен свят от воини, слуги и артисти, доспехи и бронзови колесници, застинал преди повече от две хилядолетия. Но слоят пръст, който покрива могилата, е достатъчно дебел, за да пази саркофага на владетеля, подземния му дворец и кой знае още какви съкровища. Затова и легендите за несметните богатства, заровени там, продължават да вълнуват въображението ни и до днес...

     Съществуват хиляди страшни истории за заредени арбалети и отровни живачни пари, които отнемат живота на дръзналите да навлязат в гробницата. Към днешна дата трябва да се отнесем скептично към разказите за автоматични арбалети, готови да стрелят по натрапниците 2000 години по-късно, но сондажите наистина са установили наличието на големи постройки под земята и на концентрации на живак. Най-интригуващата легенда, споделяна от някои летописци, е, че в гробницата има карти на съзвездията и на империята. А с живак са изработени имитации на реките и моретата, направени така, че сякаш наистина металът тече като воден поток. Звучи невероятно, но често митът и преданието се оказват основани на действителността. Всъщност маниакалната обсебеност на Първия император от идеята за безсмъртието подсказва, че това описание – или нещо подобно на него – трябва да бъде приемано като напълно възможно.

     Теракотената  армия, пазителка на гробницата, е единствено по рода си произведение, оригинално както по своя замисъл, така и по своето изпълнение. Днес хиляда от глинените воини са изложени заедно с други находки от могилата в специален музей и всяка година привличат два милиона туристи от цял свят.

     Разкопките  продължават, така че изненадите тепърва предстоят. През 2001 г. археолозите откриват 46 бронзови птици – лебеди, чапли и гъски, – разположени около канал, който вероятно е бил подземен поток. Пазят ги 15 теракотени статуи. Цялата сцена пресъздава „райска градина”. Затова Джон Ман допуска, че е възможно да има и още неоткрити теракотени воини. Може би някой ден, когато могилата бъде разкопана изцяло, легендарните й съкровища ще излязат на бял свят и ще бъдем свидетели на нови удивителни открития ... 

     Едва  ли любителят на историческите книги  може да намери по-добър и ентусиазиран разказвач и анализатор от Джон Ман. Авторът интервюира, разследва, наблюдава, пресмята, за да пресъздаде историческата епоха, участниците в събитията и целия процес по създаването и преоткриването на глинените воини, които мнозина наричат осмото чудо на света.

     Джон  Ман преплита умело исторически факти и личен опит от пътуванията си в Китай и успява да създаде увлекателна и достоверна книга за непобедимата и несломима Теракотена армия – един от най-значимите археологически обекти в света, удивително произведение на изкуството и бележит символ на китайското величие. 
 

За  автора

Джон  Ман е историк, писател и пътеписец със специален интерес към Монголия и Китай. Завършил е в Оксфорд. Има две следдипломни квалификации – по история на науката в Оксфорд и по монголски език в Училището на ориенталските и африкански науки. Джон Ман е автор на „Чингис хан” и „Кублай хан”, посрещнати с интерес от българските читатели. Запленен от богатата история на България, той два пъти е посещавал страната ни, освен това е осиновил българче.
Автор: Александър Ненов