Ще стигнем ли живи до морето?

- Още съвсем малко... - За никъде не бързаме. - Е как?! Виж слънцето, усети полъха на вятъра - морето ни очаква! - Ще почака. - Никой няма да ни чака. Живей за мига. Колкото по-бързо стигнем, толкова повече ще се насладя на прекрасното ти тяло.

- Още съвсем малко...
- За никъде не бързаме.
- Е как?! Виж слънцето, усети полъха на вятъра - морето ни очаква!
- Ще почака.
- Никой няма да ни чака. Живей за мига. Колкото по-бързо стигнем, толкова повече ще се насладя на прекрасното ти тяло.
- С теб никога не може да се спори...

По последна информация колата се е движила с 110 км/ч. И двамата младежи са загинали на място. Коментира Иван Петков: "За мен е невъзможно този завой да бъде взет със тази скорост. Това си е живо самоубийство. Лошото е, че всичко ще бъде забравено и утре пак ще стане катастрофа на същото място. Това е нашият манталитет - никога не се учим от грешките на другите; чакаме все ние да сгрешим, а после гледай бялото знаменце. Така ще е."

И кой е виновен за това? Държавата?! Ние самите?! Всеки носи своята вина и отговорност на плещите си, само че никой не иска да погледне какво точно представлява тя.

Знам, че по този въпрос се е говорило много и ще продължава да се говори. Имаше кампании, имаше всичко нужно, за да се прикове вниманието на българина поне за миг. И какво от това?! Дори хората, които оказват съпричастност към даден лозунг след това тотално се изгаврят с него (пр. Максим Ставийски - "Шофирай разумно, ако си пил", с подкрепата на БНР). Ако тази статия повлияе положително поне на един човек, пак ще знам, че съм си свършила работата.

Поводът за написването на тези редове е вече критичното ниво на нашето самосъзнание. Днес (19.07.2009) загинаха 22-годишен младеж, четирима българи в Гърция, двама възрастни русенци, словашки турист...  Информацията е взета от dnes. bg:

Поредната черна статистика за войната на пътищата - осем души загинаха в рамките на 24 часа.

22-годишен младеж от Стара Загора загина в катастрофа на пътя с. Голям Дол - Братя Даскалови.

Причината за трагедията е загуба на контрол над автомобила - Фолксваген “Поло”, който се блъснал в крайпътно дърво.

Шофьорът умира намясто, а возещият се до него 19-годишен младеж е с множество травми - счупена лява бедрена кост, контузия на гръдния кош и разкъсно-контузни рани по тялото.

И двамата не са ползвали колани.

. . .

Минути преди 6 часа тази сутрин, на пътя Русе – Силистра, на прав участък е катастрофирал “Фолксваген Поло”.

Автомобилът, пътувал към Сливо поле, бил управляван от 62-годишен русенец , който при разминаване се ударил в идващата срещу него “Мазда”, шофирана от 27-годишен плевенчанин.

От удара и двете коли излизат от пътното платно, като Маздата се преобръща.

Намясто е загинал шофьорът на Фолксвагена и 60-годишната му съпруга.

. . .

Четирима души загинаха на пътя Серес - Промахон, след като камион с българска регистрация навлязъл в насрещното платно. Камионът карал така няколко километра.

Според гръцката полицията шофьорът не е успял да овладее натоварения автомобил и се е опитал да излезе от централното шосе.

За нещастие, в него челно се удря лека кола, в която са пътували трима българи. И тримата са загинали намясто, а от силния удар камионът се преобръща и шофьорът му също умира.

. . .

Късно вечерта в събота, на пътя Царево – Лозенец, Ауди А6, шофирано от 41-годишен бургазлия, е блъснало 26-годишен велосипедист.

. . .

Пак в събота, на пътя Созопол-Каваци, Фолксваген Голф със софийска регистрация се блъснал в крайпътна бетонна ограда, докато се опитвал да направи ляв завой с несъбразена скорост.

. . .

Около 18 часа, на пътя Китен - Лозенец, товарен автомобил "Ивеко 3510" е блъснал внезапно изкочил на пътя словак.

След удара тялото на пешеходеца изхвърча в лентата за насрещно движения, където е повлечено от лек автомобил "Мерцедес 190".

Словашкият турист е загинал намясто.

. . .

Колко от нас трябва да си отидат без да кажат последно сбогом? Аз знам за себе си, че се съобразявам с правилата, но от къде мога да съм сигурна, че човекът с червения опел ще ги спазва същото толкова стриктно, колкото аз? Гаранция нулева. Къде са полицаите, чиито задължения са да следят за реда по пътищата? Няма да говоря за начина на работа на българските пътни полицаи, ще споделя опит от наша съседка - Румъния.

Преди 3 години, на мен и  семейството ми ни се наложи да пътуваме извън България, като пътят ни минаваше през Румъния. Баща ми има навика да превишава ограниченията при скоростите, тъй като в България никога не му се беше случвало да го санкционират. Но ето, че и този момент дойде. Само че не тук, в нашата родна картинка, а малко по-на север. Ограничението гласеше 60 км/ч. Той обаче караше с 70 (ще си кажете "Какво пък толкова? Само 10 км/ч повече.). Оказа се, че през определен интервал от километри, точно по този път имаше камери, които отчитат скоростта на автомобила и след още няколко метра има патрулка, която дебне. И тук стана уловката. Когато видя полицията баща ми естествено навали, но каква файда? Всичко вече беше документирано. Спряха ни, показаха ни документа с отклоненията от максималната скорост и съответно каква санкцията следваше. Глобиха ни с 30 долара и си тръгнахме по живо-по здраво. От там нататък баща ми не превиши и с 1 км/ч.

Не знам доколко тази система наистина е ефективна и приложима, но според мен върши работа. Поне отчасти. Дано нещата да тръгнат към по-добро и промяната да ни очаква съвсем скоро.

Нека сега всеки, който се е почуствал съвестно поне за една дума от този текст, да си припомни, че не всяко правило си има изключение. И че правилата важат за всички.

До един. Автор: Александър Ненов