"Ислямът е най-добрата религия с най-лошите последователи!"
Това са думи на един египтянин, с когото съвсем случайно се запознахме и ми сподели от дума на дума. Мисля, че това е основоположно твърдение, напълно отразено в днешния свят. Децата не бива да бъдат възпитавани с този светоглед, по ред причини, някои от които смятам да изброя. Стараейки се да бъда максимално обективна ще помисля и над, все пак, положителните черти.
1. Ислямът оправдава убийството като отмъщение, без да го поставя на първо място. Според Корана ако някой те удари имаш следните опции:
- Да отвърнеш - това е оправдаемо и не е морално осъдимо
- Да си замълчиш и да отминеш - по-добро и по-морално
- Да простиш в сърцето си - най-моралното
2. Ислямът признава 3 религии - юдеизъм, ислям и християнство.
Мюсюлманите вярват в Христос и го приемат за един от пророците!
3. Насилието над хора изповядващи една от тези религии не е приемливо.
Пример - жената на Мохамед е БИЛА ХРИСТИЯНКА и той НЕ Я Е НАКРАЛ да си смени вярата! (Естествен е паралела с насилственото покръстване през търското робство).
4. Джихад е свещена война - духовна, морална, политическа, физическа.
Джихад означава да се бориш с всчики средства за да отстояваш това, което смяташ за правилно. Джихад е когато се бориш за вярата си, защититаваш съседа ти, ако е нападнат от крадец, и т.н. Ако загинеш по време на Джихад, автоматично отиваш в рая, а именно такива са муджихидините - тези, които умират във "войната" с всичко чуждо.
За Джихатюд е достатъчно само един човек, не е необходимо от лидер, главнокомандващ или каквато и да е организация. Елементарен пример са децата, които мятат камъни по въоръжени американски войници.
5. Животът на хора извън основните 3 религии не е ценен.
Убийството на "неверник" (примерно будист, пигмей или атеист) не е грях.
6. Йерусалим е второто по свещенност място за мюсюлманите след Мека.
Ако мюсюлманин не знае къде се намира Мека, като втора опция има да се обърне с лице към Йерусалим.
7. Забулването на жените НЕ Е от Исляма - това е арабска традиция, манталитет. Косата, примерно, се смята за красота, предназначена само за очите на собствения мъж.
8. Коранът забранява ВСИЧКО, което вреди на здравето. Това включва примерно пушенето и контактните спортове.
9. По време на байряма си длъжен да отделиш от 1/10 коча и да го дадеш на бедните. Същото се отнася и за 1/10 от парите, които печелиш годишно.
10. За разлика от Библията, която е редактирана, дописвана, цензурирана десетки и десетки пъти, в Корана е забранено да се променя дори една единствена буква, от това, което е диктувал Мохамед. (Който между другото е бил неграмотен.)
11. Разводът става като мъжът каже три пъти "Развод". Но ако жена му се окаже че е бременна, той трябва да се върне при нея или да и осигури издръжка.
12. Многоженството е разрешено, само ако можеш да отделиш еднакво внимание, любов и средства за всичките си жени и е привилегия предимно за свръх богатите. (Мохамед е имал само е една жена.)
1. По време на постите (байрями и т.н.) е забранено да се приема каквото и да било - вода, храна, пушене (принципно забранено от Корана!).
Ако обаче си болен - може. Има хора, които дори в болница са отказвали да вземат лекарства, защото е по време на пости.
2. В Либия е законно ако някой неволно убие човек, роднините на жрертвата да го убият съвсем предумишлено. В определен срок.
3. Нападение срещу семейство, чест, религия или свещено място има само един начин да се възмезди - кръв. Дори и атаката да не е била с фатални последици. Пример : ако попиташ арабин как е жена му или съзнателно му дадеш да яде свинско, със сигурност ще те изгледа злобно, ще те изгони от дома си и е много вероятно е да те пребие.
4. Прелюбодейството се смята за смъртен грях и се наказва с камшик. В Корана даже е написано колко удара. Жена няма право да се жени 3 месеца, след като е овдовяла - да се види дали не е бременна.
5. Арабите смятат, че ако е постардал някой техен близък, целта за отмъщение няма заначение - важното е да е в правилната посока.
Но да оставим за момент религиозните предрасъдъци на 1.2 милиарда души, засягяйки бегло и чисто бизнес-икономическият аспект в проблематиката на съвременното ислямско общество. Степента на дискриминация на жените в Арабския свят е различна за отделните държави. Мюсюлманките от Северна Африка и от Средиземноморието например са третирани по-добре в исторически аспект. Като цяло предразсъдъците са заложени в семейството и в персоналния статус, в отношението на администрацията и на практика - в състоянието на икономиката. Различни обзори показват, че само 30% от арабските жени участват в стопанския живот срещу 55% средно за света.
Въпреки постигнатия през последните години напредък, бизнесдамите от мюсюлманските държави все още са малоброен клуб. В общия случай те имат привилегирован произход или са направили кариера във фамилни предприятия. Тяхната популярност обаче е отражение на общата и по-широка тенденция млади, високообразовани жени да започват собствен бизнес, стимулирани от високата финансова ликвидност и от постепенната либерализация на икономиките от Близкия изток. По данни на ООН между 1990 и 2003 г. в Арабския свят се наблюдава по-висок ръст на дела на жените в стопанския живот /макар и от по-ниска база/ отколкото в другите райони на света. Последният доклад на Световната банка констатира, че представителките на нежния пол са били основни акционери /с над 15% дял/ в 13% от проучените четири хиляди компании от седем държави в Близкия изток. Този процент е по-нисък, отколкото в сходни извадки за Африка и Югоизточна Азия, но за разлика от тях в Залива размахът на бизнеса е по-голям и повече от половината дружества се управляват от техните собственички.
Мога още примери да давам, но няма смисъл - смятам, че за основното впечатление е достатъчно. Сигурно и пропускам много. Сега си представете толкова много хора възпитани от първия си ден в такава система от вярвания и традиции. Хора, които твърдо и безусловно вярват, че те са единствените, които ще отидат в Рая, и то ако убият, стига това да е "оправдано". Аз лично не мога да се съглася с никой от тези, откровено казано, абсурди от гледна точка на съвременния демократичен, християнски свят, поставящ жената в кучешката колибка със синджир на врата, който при показ на кичур коса от фереджето бива затегнат до краен предел - като за последно.