Тихо е.

И моята Айфелова кула от мечти дреме до мен.

Нещо ме плаши.. Писъкът на колите ?

Не, не.

Отекналия вика на влака в 22:30 ?

Не е това..

Времето.. И начина по който ни манипулира. Сякаш пуснато на бавен кадър, когато страхът достигне мислите, и после превъртяно на момента, който си искал да изживееш до край..

И после всичко минава.. Като заглъхване на ушите след полет.

“А дали самолетите имат клаксони?” - попита ме тя.

Ами хората? -питам аз?

Биб-биб.. И проблема го няма..

А ти? Ти ли си моят проблем? А как да те изгоня като съм прегракнала от викане по измислени проблеми..

Знаеш ли, че пазиш в сърцето си всички сезони? И че сам решаваш кой колко да бъде дълъг.. Не, не се сърди на мен. Не аз докарах твоята зима.. Аз..съжалявам. И при мен се раждат снежинки.

Хайде! Нека ги удавим в чашата чай! А сега добави лъжичка мед! Ето, че дойде Пролетта!
Автор: Александър Ненов