Един от най-често употребяваните изрази е "един път се живее". Той има редица разновидности като "Един път ставам на 18 (като цифрата всяка година е различна)", Един път брат ми се жени, Един път е Нова година... Всъщност хората използват този израз или негови разновидности толкова често, че накрая ще забележите че "един път" е 365 дни в годината. Причината да се използва това най-често е, за да бъде прехвърлено собственото ни чувство за вина на този един път. Най-популярният пример е за човек, който е на диета или пък, който спира цигарите. Отива на купон и иска да запали цигара или да изяде 5 парчета торта. Ако го направи ще се чувства виновен, затова той си казва "Един път се живее" след, което чувството за вина изчезва. Ако има повод като рожден ден, имен ден или друг празник чувството за вина напуска съзнанието много по-бързо и качествено.

До какво води този израз?
Всъщност това са просто няколко думи. Но тези няколко думи могат да възпитат у вас навик за неспазване на собствените ни принципи, което е проява на липса на воля. И не на последно място този израз е пречка да постигнете вашите цели. Ако искате да отслабнете няма един път, няма два пъти. Има диета и докато сте на диета просто не ядете независимо от празниците. Ако отказвате цигарите няма един или два пъти - просто го направете. За други примери вие сами можете да се сетите много по-добре от мен, защото всеки от вас е използвал някъде този израз или е виждал хора, които го ползват често.

Другите вреди
Всъщност ако резултата от израза е надебеляване или прекаляване с цигарите - изобщо нямаше да пишем за него. Интересно е, че освен чувството за вина този израз е способен да заличи и чувството за отговорност на въпросния човек, воден от думите да извърши доста по-сериозни грешки като например да използва наркотици (независимо от типа); да не спазва правилата за движение по пътищата и в резултат, на което да развали собствения си празник (края на май видяхме много такива примери с абитуриенти).

Можем да ви посочим още стотици примери но е по-добре вие сами да ги намерите.
Автор: Александър Ненов