Детското насилие! Защо се случва?

“Седмокласник, наръган в гърба от съученик.” “Осмокласник,почина след сбиване със съученик.” “ Осемгодишно момче преби седемгодишно, защото то го е обидило.” “ Група момичета се сбиха с друга група тинейджърки, за

“Седмокласник, наръган в гърба от съученик.” “Осмокласник,почина след сбиване със съученик.” “ Осемгодишно момче преби седемгодишно, защото то го е обидило.” “ Група момичета се сбиха с друга група тинейджърки, заради едно момче.” “Дванадесетокласник преби десетокласник, понеже слушал чалга.”

Това са все действителни случаи на детско насилие. Те са неизброими и само малка част от тях имат медийно известие.

“Детското насилие започва като игричка, но често става плачка.”

Напоследък ставаме свидетели как насилието в училищата ескалира. Детската агресия в цялост не е български проблем, но за нашата страна е особен случай. Този проблем в България е породен от чисто специфични причини, характерни за нашето общество. Насилието е взаимно свързано със социалния статус на семейството, с дисциплината и възпитанието вкъщи и в училище. Днес по-лесно възникват конфликти между децата, защото ползват съвременни технологии-компютри, модерни мобилни телефони, и най-вече интернетът, които улесняват разпространението на кадри на насилие.

В страната ни съществуват най-различни прогнози за превенция на насилието сред децата. Както знаем, вече е в сила и Законът за вечерния час. Всички закони, обаче трябва да се спазват. Държавата контролира ситуацията само донякъде , след нея контролът трябва да се поеме от родителите или настойницините, които имат задачата да проследят спазването на правилата.

Тъй като всичко започва в семейството родителите трябва по някакъв начин да общуват с децата си по-често, да ги научат да споделят проблемите си и да не се подават на провокации. Защото всяко действие, извършено с насилие е моментно състояние, последвано от съжаление и отчаяние. В едно семейство децата трябва да са водени с максимата - “Не правете на другите онова, което не искате да правят на вас”, или “Постъпвайте така с другите, както искате да постъпят с вас”.

Агресията трябва да се подтисне. За тази цел могат да съдействат и медиите. Ежедневно трябва да се излъчват възпитателни предавания по телевизионните канали.
Като заключение може да заявим, че за тази агресия между децата не е виновна само дадена институция в държавата, а е виновно цялото общество. Автор: Александър Ненов