За чародейната сила на спомена, която заличава сладко-горчивия вкус на забравата.
За любовта, която ни кара да забравим времето и света отвъд прозорците, в която удоволствието е компас, а умората – награда.
За думите, които както виното имат нужда от време да отлежат, за да може кадифето на гласа да отдаде съвършения си вкус.
В центъра на тази очарователна книга е една лампа… И от тази лампа се появяват сякаш по вълшебен начин дванайсет разказа, дванайсет пленителни истории, дванайсет романи миниатюри…
След плаване по каналите на Патагония, които се стичат в Магелановия проток, дребен палестински търговец, наречен Турчина, слиза в Пуерто Еден, продава дрехи и вещи, които носи във вързопа си, а след това отива в едно дюкянче.. Там сред уелсци, поляци и галисийци той разказва една стара история за финикийските търговци... Разбира се, има и любов, както и една лампа… Човекът се казва Аладин Гариб и е герой от разказа, дал името на тази книга.
Александрия на Кафавис в разказа „Кафе Мирамар”, където се появява призракът на красива жена; Ипанема по времето на карнавала в „Сърцето на Мария”; студеният и дъждовен Хамбург в „Островът”и „Ангелът отмъстител”; Патагония в „Лампата на Аладин” и „Упоритото пламъче на късмета”; Сантяго от шейсетте години в „Бим-бам-бум: така е в любовта” и „Вечеря с мъртви поети”; тайнственият хотел „Z” на границата между Перу, Колумбия и Бразилия, където датчанинът Ян Скеренсон плаче четирийсет дни от любовна мъка… - това са само част от местата, където се развива действието в тази вълшебна колекция.
Сепулведа отправя една покана за приключения и ни подарява билет за пътешествие в рая. Достатъчно е само да разгърнем страниците на „Лампата на Аладин и други истории...”.
Обещани срещи, които не се състоят; любовни истории, продължили с години; срещи със смъртта като мулатка с карнавална маска сред шумни тълпи; стари хотели в кътчета, които привличат необикновени пътешественици; хора с необичайни съдби, които обикалят света; среща с герои от други авторови произведения... Сепулведа разказва всичко това с лекота, която потапя читателя в един далечен свят и неусетно го приобщава към него. „Защото докато ги споменаваме и разказваме историите им, нашите покойни приятели никога няма да умрат”, казва един от героите в книгата.
Подобно на Габриел Гарсия Маркес или Исабел Алиенде авторът слива в едно хармонично цяло привидната невинност, истинската мъдрост и пищното разточителство на джунглата. Във всеки един от дванайсетте разказа Сепулведа вдъхва живот на незабравими образи, разказва красиви истории и чертае с майсторска четка географията на човешката душевност. Той се опитва да изтръгне от забравата места, лица и събития и успява да го направи с пленителната си проза, чийто прочит доставя истинска наслада. Както може да го стори само един неуморим пътешественик из територията на въображението.
Неслучайно Луис Сепулведа е известен като писател с неподражаем стил и с разнолико творчество. Причината за тази разноликост може да открием в богатия и пъстър живот на твореца.
За Сепулведа са характерни лаконичния изказ, сбитите по обем творби и силните лирични образи. Езикът в творбите му е изключително жив и метафоричен. В книгите му няма директни внушения, но всяка дума предизвиква ярка картина, всеки ред провокира и води до размисъл. В произведенията му няма нито едно изречение, което да не е нюансирано и да не предава емоция, изграждайки общата хармонична цялост.
Творбите на чилиеца са сред най-добрите образци на латиноамериканския магически реализъм, пленил хиляди читатели по целия свят. Романите и разказите му са преведени на десетки езици, а в интернет пространството има стотици сайтове, посветени на писателя и книгите му. Част от произведенията са филмирани.
Автор: Александър Ненов
За любовта, която ни кара да забравим времето и света отвъд прозорците, в която удоволствието е компас, а умората – награда.
За думите, които както виното имат нужда от време да отлежат, за да може кадифето на гласа да отдаде съвършения си вкус.
В центъра на тази очарователна книга е една лампа… И от тази лампа се появяват сякаш по вълшебен начин дванайсет разказа, дванайсет пленителни истории, дванайсет романи миниатюри…
След плаване по каналите на Патагония, които се стичат в Магелановия проток, дребен палестински търговец, наречен Турчина, слиза в Пуерто Еден, продава дрехи и вещи, които носи във вързопа си, а след това отива в едно дюкянче.. Там сред уелсци, поляци и галисийци той разказва една стара история за финикийските търговци... Разбира се, има и любов, както и една лампа… Човекът се казва Аладин Гариб и е герой от разказа, дал името на тази книга.
Александрия на Кафавис в разказа „Кафе Мирамар”, където се появява призракът на красива жена; Ипанема по времето на карнавала в „Сърцето на Мария”; студеният и дъждовен Хамбург в „Островът”и „Ангелът отмъстител”; Патагония в „Лампата на Аладин” и „Упоритото пламъче на късмета”; Сантяго от шейсетте години в „Бим-бам-бум: така е в любовта” и „Вечеря с мъртви поети”; тайнственият хотел „Z” на границата между Перу, Колумбия и Бразилия, където датчанинът Ян Скеренсон плаче четирийсет дни от любовна мъка… - това са само част от местата, където се развива действието в тази вълшебна колекция.
Сепулведа отправя една покана за приключения и ни подарява билет за пътешествие в рая. Достатъчно е само да разгърнем страниците на „Лампата на Аладин и други истории...”.
Обещани срещи, които не се състоят; любовни истории, продължили с години; срещи със смъртта като мулатка с карнавална маска сред шумни тълпи; стари хотели в кътчета, които привличат необикновени пътешественици; хора с необичайни съдби, които обикалят света; среща с герои от други авторови произведения... Сепулведа разказва всичко това с лекота, която потапя читателя в един далечен свят и неусетно го приобщава към него. „Защото докато ги споменаваме и разказваме историите им, нашите покойни приятели никога няма да умрат”, казва един от героите в книгата.
Подобно на Габриел Гарсия Маркес или Исабел Алиенде авторът слива в едно хармонично цяло привидната невинност, истинската мъдрост и пищното разточителство на джунглата. Във всеки един от дванайсетте разказа Сепулведа вдъхва живот на незабравими образи, разказва красиви истории и чертае с майсторска четка географията на човешката душевност. Той се опитва да изтръгне от забравата места, лица и събития и успява да го направи с пленителната си проза, чийто прочит доставя истинска наслада. Както може да го стори само един неуморим пътешественик из територията на въображението.
Неслучайно Луис Сепулведа е известен като писател с неподражаем стил и с разнолико творчество. Причината за тази разноликост може да открием в богатия и пъстър живот на твореца.
За Сепулведа са характерни лаконичния изказ, сбитите по обем творби и силните лирични образи. Езикът в творбите му е изключително жив и метафоричен. В книгите му няма директни внушения, но всяка дума предизвиква ярка картина, всеки ред провокира и води до размисъл. В произведенията му няма нито едно изречение, което да не е нюансирано и да не предава емоция, изграждайки общата хармонична цялост.
Творбите на чилиеца са сред най-добрите образци на латиноамериканския магически реализъм, пленил хиляди читатели по целия свят. Романите и разказите му са преведени на десетки езици, а в интернет пространството има стотици сайтове, посветени на писателя и книгите му. Част от произведенията са филмирани.