Всеки един от нас си мисли, че семейството му е идеално и че ще бъде такова за цял живот. Да но не винаги обръщаме внимание на малките неща, които след време съсипват всичко. Има два много важни за мен факта, които бих скала да изложа, за да докажа, че ИДЕАЛНО СЕМЕЙСТВО НЯМА!!!!
Така наречените наследници на рода, или просто ние децата – много трудно можем да определим какви са взаимоотношенията между родителите ни. За нас всичко винаги изглежда перфектно, и нотката на съмнение, че целия този рай може да се превърне в ужасяващ ад почти не се появява в ума ни.
Разбира се при всяко дете е различно, а това дали ще забележим наближаващия край или не, зависи само от това как се държат възрастните, и ако раздялата е близо, как те ще го прикрият, или как ще предразположат детето за разпадането на една от най-важните среди – семейството. Това да разбереш, че родителите ти се разделят е нещо ужасно, защото изведнъж ти оставаш само с майка ти, или само с татко и е фрапиращо и стряскащо. Живееш само с единия, а другия го виждаш „от дъжд на вятър”. А и има неща които би искал да споделиш само с майката, или само с бащата, или имаш нужда от подкрепа, съвет и помощ, но когато единия отсъства това е невъзможно, и проблема си остава скрит глождейки те отвътре. Като втори аргумент, бих искала да покажа, как агресията, непукизма от страна на дори и един от родителите ти, може да съсипе психиката и детството ти.
Аз лично съм свидетел на това как един мъж претендиращ, с това че е „ баща” съсипа детството на две деца. Непрекъснатите му заплахи и обиди нараниха трайно, ако не и за винаги психиката на сина и дъщеря му. Той никога не ги поощри, никога не ги похвали или поздрави. Не знам явно агресията идва от детството му, или от ... незнам и аз от какво, но му идваше от вътре в продължение на петнадесет години да тормози психически, двете си деца и съпругата си. Той отне възможността на хората носещи неговата собствена кръв да имат така мечтаното детство. На против, явно този човек бе решил,че децата имат задължението да му слугуват цял живот. Но колкото и малки да са, разбраха що за баща имат и просто в сърцата им няма място за него. Когато слушат истории за това къде, как и защо, някой чужд баща е завел децата си някъде, какво им! е подарил и каква изненада им е направил, или подготвил, се замислят и си дават сметка, че техния не е дал и троха, и нямат надежда някога да направи нещо за тях. Забелязала съм и един отвратителен негов навик, не е и навик, но не знам как да го нарека, но този така наречен баща никога не си спомняше за рождени, имени дни,та камо ли за 1 юни. И така децата израстнаха само с вниманието, обичта и закрилата на майка им. Чак сега след педнадесет години, той се сети че е баща и от време на време ги вижда и им направи малки подаръци за коледните празници, но това не е защото ги обича, а се подмазва, знаейки че може да остане без нищо(но не без семейство, защото за него това явно не е значимо). Но всички, които познаваме този заблуден и объркан човек, знаем че след време, когато се огледа, погледне на зад ще осъзнае колко много е загубил и че никога няма да си го върне, защото тези които го обичаха, са безкрайно наранени и никога няма да му простят това, че съсипа детството и живота им. А двете му деца, те никога, никога няма да си спомнят за него с обич и топло чувство, заради дълбоката бразда оставил в сърцата им. Заради този човек, малката му дъщеричка се страхува дори да погледне момче, знаейки че може да е същия, извинявам се за това, което ще кажа, но тя знае, че момчето може да е същия БОКЛУК. И въпреки това което вижда при другите двойки, не може да се довери на никого. А за братчето и, ами то е прихванало повечето лоши черти от мъжа дал му бащино име и фамилия та дори и живот, но и това не му пречи да изпитва само ненавист, и съжаление, че има такъв баща. Във всяко едно семейство има препядствия, кавги, обиди и т.н.
Мисля, че това лично за мен е достатъчно, за да покажа, че идеално семейство няма, но и не смятам, че за мен и тези две деца думата семейство значи нещо. Но случилото им се не е изключение от ежедневието, а на против. Много „семейства” търпят подобно или по-лошо развитие. За това всички ние трябва да се замислим как ще градим живота и семвeйството си от тук на татък. За това, Вие които имате щастливи семейства без подобни проблеми, бъдете щастливи и оценете какво имате, а останалите които са като мен бъдете силни и не се предавайте, защото "Това което не Ви убива, Ви прави по-силни"!!! Успех на всички!