„Когато държавата действа сериозно – успява”. Това е тезата, която защитава в книгата си изявеният италиански магистрат Алфонсо Сабела.
Само за няколко години Сабела се превръща в една от най-важните фигури в борбата срещу Коза Ностра. Фалконе и Борселино вече са показали, че мафията не е непобедима. Но дали цената на победата трябва да бъде толкова висока?
За пет-шест години Сабела успява да проследи, арестува и осъди повече от сто мафиотски босове – сред които Багарела, Бруска, Кунтрера. С документална точност авторът пресъздава многобройните истории, свидетелства и спомени за своята работа, за успехите и за трудностите, за ужаса от престъпленията на мафията, за яростта, винаги овладявана от високия професионализъм. Едно непрекъснато надбягване с времето и...с куршумите на подгонените престъпници.
Но както казва Фалконе: „Който се страхува – умира всеки ден”.
Алфонсо Сабела избира да живее – всеки ден, на границата на човешките възможности, но изцяло в рамките на човешкото достойнство.
Години наред Алфонсо Сабела е магистрат в Палермо, ръководейки лично много от най-важните разследвания в борбата с мафията. През този период Държавата действа сериозно, магистратурата и полицията имат пълната подкрепа на обществото. До това положение се стига след атентатите, отнели живота на Фалконе и Борселино –разбужда се съвестта на хората, появява се решимостта на демократичните институции да се справят с проблема и магистратите са на крачка от окончателното ликвидиране на мафиотската организация.
Алфонсо Сабела разказва за своите преживявания в борбата с мафията в книгата „Ловец на мафиоти”.
Разследване на отвличания, убийства, разкаяли се мафиоти, готови да сътрудничат на правосъдието – с това е изпълнен денят на магистрата. Времето, когато Сабела се включва в битката с Коза Ностра, е точно периодът, през който мафиотите са обявили открита война на Държавата. Атентати, убийства на магистрати – всичко това разтърсва Италия. Сабела е една от основните фигури, изиграли важна роля, за да бъде овладяна тази вълна от насилие. Навярно затова авторът не крие огорчението си, когато най-неочаквано и необяснимо Държавата спира успешното си настъпление срещу организираната престъпност. Защото за да успееш в тази битка, трябва огромна компетентност, здрави нерви и безспорно категоричната решителност на Държавата да отвоюва територията си от престъпниците.
„Ловец на мафиоти” започва с колоритна метафора – описанието на лов чрез опожаряване на местността и принуждаване на дивеча да излезе на мястото, където го чакат в засада. Това е и един от методите на Сабела за залавяне на престъпниците. Освен коварен, този начин е и скъпоструващ – пожертвани са множество следи, открити след дълга и напрегната работа на проследяване, подслушване и разпити. Целта е познатите контакти на беглеца да бъдат елиминирани, да му останат малко възможности и силите да бъдат концентрират именно там. Така е ликвидирана бойната група на Багарела, така е арестуван и Джовани Бруска...
Докато Сабела работи в Палермо след атентатите, отнели живота на Фалконе, Борселино и охраната им, от страна на магистратурата, полицията и карабинерите има изключително силен етичен ангажимент и всички, предизвикали някакво подозрение за контакти с мафията, вече са изолирани. Въпреки това, изтичането на информация не е рядкост. В книгата си авторът пише и за ролята на адвокатите, които понякога успяват да научат нещо чрез съпоставянето на дребни факти. Целта на Сабела и колегите му обаче е да бъдат на крачка пред тях и да не им дават възможност да получават друга информация освен предвидената по закон.
Магистратите често разменят информацията си на съвършено необичайни места – в асансьора, в малък бар или ресторант. Така наречените „къртици” също са сериозен проблем. За да бъде успешна работата, са необходими агенти, запознати с обстановката, т.е. сицилианци, но това същевременно ги прави изключително уязвими заради сложните връзки на приятелства и роднинства. По тази причина при особено важните операции информираните се броят на пръсти, а повечето от участниците получават нарежданията в последния момент.
Авторът разказва също за опитите на боса Багарела да влезе директно в политиката. По-рано мафиотите поддържат тесни връзки с някои политици, отношенията им се оформят по правилата на неписани договори: помощ при изборите, икономически облаги, приемане на „подходящи” закони, преместване на „неподходящ” служител на правосъдието след спечелването им. Но максипроцесът на Фалконе и Борселино нанася тежък удар на мафията и Багарела решава да промени схемата. Планът му не успява не за друго, а защото самите мафиоти се отказват. И продължават постарому…
Несъмнено страхът и нуждата от защита играят важна роля в борбата срещу мафията. След като през осемдесетте години мафиотите избиват десетки роднини на сътрудници на правосъдието, е приет закон за защита на свидетелите и на семействата им. Той действа отлично до 2001 година, когато е драстично променен. Сега сътрудниците на правосъдието са не само малко на брой, но и маловажни като принос в борбата с мафията.
Сабела получава стабилна защита. На покрива на къщата му има войници, винаги се движи най-малко с пет човека охрана и две блиндирани коли, непрекъснато променя маршрутите и местата, които посещава. А относно страха магистратът споделя, че в един момент това усещане става като много други – глад, жажда, сънливост. Не се опитва да се бори и не обръща внимание на страха, защото той вече е част от него.
За да върши работата си, Сабела е принуден да се откаже от много важни лични неща. Седем години живее отделно от семейството си. Контактите му са само с колеги и полицаи. Рядко вижда родителите си. И все пак остава оптимист, цитирайки Джовани Фалконе: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край.”
Автор: Александър Ненов
Само за няколко години Сабела се превръща в една от най-важните фигури в борбата срещу Коза Ностра. Фалконе и Борселино вече са показали, че мафията не е непобедима. Но дали цената на победата трябва да бъде толкова висока?
За пет-шест години Сабела успява да проследи, арестува и осъди повече от сто мафиотски босове – сред които Багарела, Бруска, Кунтрера. С документална точност авторът пресъздава многобройните истории, свидетелства и спомени за своята работа, за успехите и за трудностите, за ужаса от престъпленията на мафията, за яростта, винаги овладявана от високия професионализъм. Едно непрекъснато надбягване с времето и...с куршумите на подгонените престъпници.
Но както казва Фалконе: „Който се страхува – умира всеки ден”.
Алфонсо Сабела избира да живее – всеки ден, на границата на човешките възможности, но изцяло в рамките на човешкото достойнство.
Години наред Алфонсо Сабела е магистрат в Палермо, ръководейки лично много от най-важните разследвания в борбата с мафията. През този период Държавата действа сериозно, магистратурата и полицията имат пълната подкрепа на обществото. До това положение се стига след атентатите, отнели живота на Фалконе и Борселино –разбужда се съвестта на хората, появява се решимостта на демократичните институции да се справят с проблема и магистратите са на крачка от окончателното ликвидиране на мафиотската организация.
Алфонсо Сабела разказва за своите преживявания в борбата с мафията в книгата „Ловец на мафиоти”.
Разследване на отвличания, убийства, разкаяли се мафиоти, готови да сътрудничат на правосъдието – с това е изпълнен денят на магистрата. Времето, когато Сабела се включва в битката с Коза Ностра, е точно периодът, през който мафиотите са обявили открита война на Държавата. Атентати, убийства на магистрати – всичко това разтърсва Италия. Сабела е една от основните фигури, изиграли важна роля, за да бъде овладяна тази вълна от насилие. Навярно затова авторът не крие огорчението си, когато най-неочаквано и необяснимо Държавата спира успешното си настъпление срещу организираната престъпност. Защото за да успееш в тази битка, трябва огромна компетентност, здрави нерви и безспорно категоричната решителност на Държавата да отвоюва територията си от престъпниците.
„Ловец на мафиоти” започва с колоритна метафора – описанието на лов чрез опожаряване на местността и принуждаване на дивеча да излезе на мястото, където го чакат в засада. Това е и един от методите на Сабела за залавяне на престъпниците. Освен коварен, този начин е и скъпоструващ – пожертвани са множество следи, открити след дълга и напрегната работа на проследяване, подслушване и разпити. Целта е познатите контакти на беглеца да бъдат елиминирани, да му останат малко възможности и силите да бъдат концентрират именно там. Така е ликвидирана бойната група на Багарела, така е арестуван и Джовани Бруска...
Докато Сабела работи в Палермо след атентатите, отнели живота на Фалконе, Борселино и охраната им, от страна на магистратурата, полицията и карабинерите има изключително силен етичен ангажимент и всички, предизвикали някакво подозрение за контакти с мафията, вече са изолирани. Въпреки това, изтичането на информация не е рядкост. В книгата си авторът пише и за ролята на адвокатите, които понякога успяват да научат нещо чрез съпоставянето на дребни факти. Целта на Сабела и колегите му обаче е да бъдат на крачка пред тях и да не им дават възможност да получават друга информация освен предвидената по закон.
Магистратите често разменят информацията си на съвършено необичайни места – в асансьора, в малък бар или ресторант. Така наречените „къртици” също са сериозен проблем. За да бъде успешна работата, са необходими агенти, запознати с обстановката, т.е. сицилианци, но това същевременно ги прави изключително уязвими заради сложните връзки на приятелства и роднинства. По тази причина при особено важните операции информираните се броят на пръсти, а повечето от участниците получават нарежданията в последния момент.
Авторът разказва също за опитите на боса Багарела да влезе директно в политиката. По-рано мафиотите поддържат тесни връзки с някои политици, отношенията им се оформят по правилата на неписани договори: помощ при изборите, икономически облаги, приемане на „подходящи” закони, преместване на „неподходящ” служител на правосъдието след спечелването им. Но максипроцесът на Фалконе и Борселино нанася тежък удар на мафията и Багарела решава да промени схемата. Планът му не успява не за друго, а защото самите мафиоти се отказват. И продължават постарому…
Несъмнено страхът и нуждата от защита играят важна роля в борбата срещу мафията. След като през осемдесетте години мафиотите избиват десетки роднини на сътрудници на правосъдието, е приет закон за защита на свидетелите и на семействата им. Той действа отлично до 2001 година, когато е драстично променен. Сега сътрудниците на правосъдието са не само малко на брой, но и маловажни като принос в борбата с мафията.
Сабела получава стабилна защита. На покрива на къщата му има войници, винаги се движи най-малко с пет човека охрана и две блиндирани коли, непрекъснато променя маршрутите и местата, които посещава. А относно страха магистратът споделя, че в един момент това усещане става като много други – глад, жажда, сънливост. Не се опитва да се бори и не обръща внимание на страха, защото той вече е част от него.
За да върши работата си, Сабела е принуден да се откаже от много важни лични неща. Седем години живее отделно от семейството си. Контактите му са само с колеги и полицаи. Рядко вижда родителите си. И все пак остава оптимист, цитирайки Джовани Фалконе: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край.”