По сценарий мола открива официално за посетители в 16:00 на 19-ти Март. Пристигаме пред сградата около 15:00 - час предварително, за да можем да влезем бързо и разбира се да сме от първите. Сградата е внушително огромна. Пред самия мол се извисява грамадна информационна кула, с няколко големи екрана и марки на известни магазини, увенчана с остъкление, от което вечер излизат някакви светлини. На площада пред мола е разположена голяма шатра (за дъжд евентуално или знам ли...). Все още е празничко отпред, но ни прави впечатление, че вътре в мола има много хора и се вижда, че въпреки, че ние чакаме други влизат. Разпитвам охранител защо е тъй. Оказва се, че хората вътре от части са работници по магазините, но повечето са вип гости, допускани само с покани (личи им от костюмчетата) или фотографи и журналисти с пропуск. 15:40 - тъпкано с народ. Шокиращо - близо 1/3, че и повече от всички са пенсионери. Ние сме едни от първите и успяваме да се разположим на съвсем първия ред, точно първите пред централния вход. След минути, въпреки указанията на охраната да се отдръпнем 2 метра назад, нахални бабки и дядовци се бутат и ни пререждат, застават пред нас. Не тинейджъри, пенсионирани се бутат да влязат първи в Мола. Получават от единия охранител шеговити забележки. С откриването трябва да стартира и концерт - ще пеят Васил Найденов, Невена, Нора, Тома, Теодор, за други не съм сигурен. Преди концерта площада е озвучен със силна музика. Започва Васил Найденов (още няма откриване). След няколко песни се появяват Рачков и Игнатова (Господари на ефира), стартират обратно броене, обявяват откриването (16:10 часа - пищим, че закъсняват с 10 минути), посипват ни конфети (10-на охранители се нареждат пред нас на около 30-тина сантиметра един от друг, за да спрат нашествието, което предстои). Вратата на централния вход се отваря, бабките се втурват, охранителите крещят, те търчат навътре - искаш не искаш - влизаш, бабките те избутват със страшна сила. Хората влизат един по един (толкова пускат, иначе биха съборили и варите и целия мол, напиращите баби). Имаме уникалния шанс да бъдем първите, които обикалят мола, докато още няма хора. Красиви момичета ни посрещат с балончета. Забелязваме Пикадили, кафета, и все известни марки. Три етажа - Първи: Пикадили, магазини и банка, Втори: магазини, магазини и магазини, Трети: Ресторанти и кафета, Бързо хранене и кино, а и книжарница. И кафе на терасата на последния етаж. Киното с 11 кинозали. Петър Бъчваров (Ути, ама как, къде без него) обявява конкурс по надяждане (клиентите на мола предлагат как да бъдат сготвени определени продукти след което се тъпчат с тях - туй май беше регламента... Въпреки, че за въодушевените бабки и дядовци нямаше аванта другаде, получиха пак шанс да се натъпчат кат" хората), спонсориран с продукти от Пикадили, който започва в 15:30 и целия атриум, в който е разположен бива огласян и крясъците на Ути.
Още при влизането ни забелязваме виповите-пингвини (всички костюмирани), из целия мол. Гъмжи от обективи на камери, апарати, телефони и други подобни пособия - повече фотографи от клиенти. След час, грубите ми сметки сочат, че в дадена секунда могат да бъдат преброени 9,6 човека на квадратен метър, 247,3 човека едновременно на един ескалатор и 20 човека в асансьор. Това предполагам е и причината, поради която един от ескалаторите здаде багажа накрая. Отвън се вихри луд концерт, но ние го пренебрегваме и обикаляме из мола. Обикалят разни преоблечени като кучета, Спайдърмен, Супермен, Котаракът в чизми, Клеопатра и всякакви други, с които можеш да се снимаш или ако не успееш поне ще ти пробутат програмата на киното. В бързото хранене е фулмакс, както се изрази мой приятел - сядаш да ядеш, а около теб се нареждат тълпи от хора, които те гледат кръвожадно и само чакат да станеш и да щурмуват масата с неандерталски викове. Чакаш на опашка пред Макдоналдс, добираш се до каса някак си и виждаш, че на един терминал работят 3 касиерки, и обслужват 5 поръчки. Щастливи сме, че голяма част от хората са на концерта, иначе и най-съвременната сграда би паднала. Вечер е, 7 часа, правим последни покупки, по-празно е, хората тръгват един по един. Тръгваме и ние. От вън е красиво, всичко свети, още пеят.
Автор: Александър Ненов
Още при влизането ни забелязваме виповите-пингвини (всички костюмирани), из целия мол. Гъмжи от обективи на камери, апарати, телефони и други подобни пособия - повече фотографи от клиенти. След час, грубите ми сметки сочат, че в дадена секунда могат да бъдат преброени 9,6 човека на квадратен метър, 247,3 човека едновременно на един ескалатор и 20 човека в асансьор. Това предполагам е и причината, поради която един от ескалаторите здаде багажа накрая. Отвън се вихри луд концерт, но ние го пренебрегваме и обикаляме из мола. Обикалят разни преоблечени като кучета, Спайдърмен, Супермен, Котаракът в чизми, Клеопатра и всякакви други, с които можеш да се снимаш или ако не успееш поне ще ти пробутат програмата на киното. В бързото хранене е фулмакс, както се изрази мой приятел - сядаш да ядеш, а около теб се нареждат тълпи от хора, които те гледат кръвожадно и само чакат да станеш и да щурмуват масата с неандерталски викове. Чакаш на опашка пред Макдоналдс, добираш се до каса някак си и виждаш, че на един терминал работят 3 касиерки, и обслужват 5 поръчки. Щастливи сме, че голяма част от хората са на концерта, иначе и най-съвременната сграда би паднала. Вечер е, 7 часа, правим последни покупки, по-празно е, хората тръгват един по един. Тръгваме и ние. От вън е красиво, всичко свети, още пеят.