След като побеждават демона-мечка, Вълк заживява с глутница в Планината на Световния дух, а Торак остава при Гарвановия клан. Но спокойствието не трае дълго. Страховита болест напада всички кланове. Торак тръгва да търси лек. Пътуването е изпълнено с много препятствия и с битки с опасни врагове, с разкриването на невероятни тайни. То ще го отведе в безбрежния океан, ще го изправи пред страховития Ловец и още по-страховитите токороти – слуги на поредния Душеядец, с когото момчето трябва да мери сили.

За автора
Родена в Малави – Африка, Мишел Пейвър се премества във Великобритания, когато е на тригодишна възраст. Тя пораства в Уимбълдън. Завършва биохимия и право в Оксфордския университет и става съдружник в голяма юридическа фирма в Сити.

По-късно тя се отказва от правото, за да последва отколешната си мечта да стане писателка. Първите романи на Мишел Пейвър са за възрастни и се радват на топъл прием. Страстен любител на животните и природата, тя започва да пише детско-юношеската фентъзи серия „Хроники на древния мрак”, в която действието се развива преди 6000 години. Проучванията й за книгите я отвеждат в Скандинавия, Еквадор, Перу и Южна Африка и до изчитането на множество материали по археология и антропология. Още за първия роман „Вълчият брат“ Мишел Пейвър получава аванс от 2 800 000 британски лири. Вестник „Таймс“ го избира за детско-юношеска книга на годината (2004). Сюжетът привлича вниманието и на Холивуд. Американското студио „Фокс“ купува филмовите права от името на продуценската компания на Ридли Скот за серията й от 6 книги. Известният американски режисьор и продуцент казва: „Вълчият брат е невероятна книга. Мишел е създала свят, какъвто никога преди не сме виждали в никой филм.“

Подготвяйки книгите от серията „Хроники на древния мрак“, Мишел Пейвър преброжда 500 км. сред финландските гори и Лапландия.

За „Странстващият дух“, в която по-голямата част от действието се развива в морето и край него, авторката пътува до далечни земи. Ето какво признава Мишел Пейвър по повод последната си книга: „За да мога да си представя как биха изглеждали Тюленовите острови, посетих островите Лофотен в северната част на Норвегия и прекарах известно време в „рорбу“ – рибарска колиба, построена върху колове над водата. Бях там по време на белите нощи, когато се развива действието в романа, и прекарах няколко дена, бродейки из хълмовете и по морския бряг, пътувайки с малко корабче в морето, като си представях, че Торак и неговите приятели са редом с мен. „
Автор: Александър Ненов